До
Председателя на Европейския съвет г-н Антонио Коща
Председателя на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен
Комисаря по въпросите на равенството, готовността и управлението на кризи г-жа Хаджа Лабиб
Комисаря по вътрешните работи и миграцията г-н Магнус Брунер
Сигурността на ромите в риск: Обръщение относно нарастващите заплахи в Европа
Открито писмо относно подценяването на сигурността на ромите в Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС ProtectEU
Уважаеми председатели Коща и фон дер Лайен,
Уважаеми комисари Лабиб и Брунер,
Стратегическият алианс за бъдещето на ромите е международна коалиция, обединяваща ромски граждански организации и водещи защитници, ангажирани с повишаване на сигурността и устойчивостта на „най-голямото малцинство на Европа“ – ромския народ. Вярваме, че сигурността е основен стълб за постигане на съществен напредък във всички сфери на живота. Ето защо нашата мисия е да гарантираме, че този съществен въпрос е на преден план във всички нива на управление.
Приветстваме приемането на стратегията за вътрешна сигурност ProtectEU на 1 април 2025 г., чиято цел е укрепването на сигурността в Европа чрез справяне с тероризма, организираната престъпност, киберпрестъпността, хибридните заплахи и други предизвикателства както онлайн, така и офлайн. Въпреки това, сме дълбоко обезпокоени, че сигурността на исторически най-маргинализираното и най-голямо малцинство в Европа е била пренебрегната в този стратегически документ.
При липсата на ромски гласове в Европейския парламент – пропуск, който поражда сериозни съмнения относно приобщаващия характер на европейската демокрация – се чувстваме задължени да се обърнем директно към Вас. Призоваваме за задълбочен преглед на стратегията за вътрешна сигурност ProtectEU, с цел осигуряване не само на приобщаващи и справедливи мерки за сигурност, но и на прозрачност и отчетност при наблюдението на използването на европейските средства, предназначени за нейното прилагане – особено там, където тяхното въздействие може непропорционално и неблагоприятно да засегне ромите. Това е особено важно, тъй като за разлика от други, по-малобройни малцинства, ромите не разполагат нито с политическо представителство, нито с дипломатическа защита, и в допълнение, им липсват силни граждански структури, които последователно да защитават техните интереси – както личи от намаляващата видимост на ромските въпроси в европейските политики.
Преразглеждането на стратегията на ЕС за вътрешна сигурност е от съществено значение предвид суровата реалност, с която се сблъскват милиони роми в цяла Европа. Ако ЕС наистина цели да ограничи задълбочаващото се неравенство и социалното разделение – особено на фона на войната по източните му граници – той трябва също така да признае и отговори на нуждите на своето „най-голямо малцинство“, присъстващо във всяка европейска държава – от Испания до Украйна и от Швеция до Гърция. Даване приоритет на сигурността на някои общности за сметка на други създава усещане за пристрастност и липса на стратегическа визия – пропуск, който ЕС не може да си позволи в този критичен момент за своето бъдеще.
- Уебсайтът на Европейската комисия посочва, че само ограничен брой организации на гражданското общество са участвали в обществената консултация по проекта на Стратегията за сигурност – и сред тях няма нито една ромска организация.
Забелязва се поразително отсъствие на организации, представляващи уязвими общности – онези, които най-често са обект на расово профилиране, секюритизация и дискриминация. Това повдига важен въпрос: Беше ли проектът на стратегията ефективно популяризиран и достъпен за съответните заинтересовани страни (като групи от гражданското общество, частния сектор и академични институции), така че Комисията да събере по-разнообразен и представителен спектър от мнения?
- Новоприетата Стратегия за вътрешна сигурност рязко контрастира с Рамковата стратегия на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите (2020–2030), която заявява, че „ЕС има дълг да защитава ромското малцинство от дискриминация, антиромски настроения и социално изключване“.
Това обещание обаче не се подкрепя и не се засилва в новата стратегия, което поражда опасения относно нейното съответствие с по-широките принципи на ЕС за приобщаване и защита на малцинствата. Това ли означава, че Европейската комисия се е отказала от по-ранните си ангажименти към ромите?
- Чрез приоритизирането на сигурността на еврейските и мюсюлманските общности и изключването на ромите, стратегията демонстрира това, което учени определят като „йерархия на уязвимостите“ – затвърждавайки неравенствата в мерките за сигурност, без ясно формулирани основания или критерии. Така стратегията се излага на основателна критика, тъй като не обяснява защо животът на ромите – често описвани като най-дискриминираните граждани на ЕС – следва да бъде третиран като по-малко достоен за защита в сравнение с други общности.
Съгласно новоприетата стратегия ProtectEU: „Предвид явните уязвимости, Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и насърчаване на еврейския живот (2021–2030) ще продължи да ръководи действията на Комисията за защита на еврейската общност. Комисията ще осигури също така наличието на подходящи инструменти за подпомагане на държавите членки в борбата с омразата към мюсюлманите.“
Макар че еврейската и мюсюлманската общност в ЕС несъмнено са изправени пред реални и документирани заплахи, ромите остават невидими в политическото пространство, където видимостта често определя достъпа до ресурси и правна защита. Общото впечатление е, че сигурността на ромите в Европа – които според Комисията наброяват 6 милиона души в ЕС – не е приоритет.
- Това не може да бъде подминато в мълчание – в тази историческа година, когато Европа отбелязва 80 години от края на Втората световна война и освобождението на ромите от нацистките лагери, Агенцията на ЕС за основни права също не спомена нарастващия антициганизъм в своя Доклад за основните права за 2025 г. – ясен сигнал, че пренебрегването на ромските проблеми в Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност не е изолиран пропуск, а част от тревожна тенденция, разпространяваща се в институционалните документи на ЕС. Тази тенденция, за съжаление, остава до голяма степен непредизвикана от ромското гражданско общество по видим и координиран начин – проблем, който това писмо има за цел спешно да поправи.
Всъщност, не е нужно да се връщаме до ерата на Втората световна война; съдбата на ромите от бивша Югославия и Украйна е ярко напомняне за последствията, когато сигурността на ромите бива пренебрегвана. Как Европейската комисия отчита тези належащи тревоги в новата си стратегия за сигурност?
През 2025 г. отново трябва да напомним на европейските институции, че борбата с антициганизма трябва да бъде също толкова важна в „Съюза на равенството“, колкото борбата с антисемитизма и ислямофобията. Това е особено чувствителен въпрос, тъй като Комисията вече бе предупредена през 2020 г. от членовете на Европейския парламент от Междупарламентарната група за борба с расизма и насърчаване на многообразието (ARDI) относно случай на използване на средства от ЕС (1,7 милиона евро) от държава членка (България) за расово профилиране и колективно стигматизиране на ромите като „уязвими към радикализация“ – в нарушение на принципа на недискриминация.
Освен това, наскоро публикуван доклад от Bridge EU на 26 май тази година разкри, че финансирани от ЕС проекти в България, Чехия, Гърция, Полша, Унгария и Румъния на стойност приблизително 1,1 милиарда евро са били използвани по начини, които нарушават основните права на ромите, както и на хора с увреждания и хора с мигрантски произход.
Именно липсата на достатъчен мониторинг и ефективни санкции спрямо подобни проекти и практики поражда основателния въпрос как ЕС ще гарантира, че новата му Стратегия за вътрешна сигурност няма да допринесе за по-нататъшна секюритизация на ромските общности в държавите членки. Тази тревога е особено належаща, като се има предвид, че стратегията не отчита нарастващия антиромски расизъм като рисков фактор за сигурността и не включва изрични препратки към крайнодесния екстремизъм.
Ромите в ЕС се сблъскват с нарастваща нетърпимост в родните си страни и очакват да бъдат защитени от езика на омразата, престъпления от омраза и насилствен екстремизъм. В продължение на десетилетия правозащитни организации документират обширен спектър от нарушения на правата на ромите из Европа и предоставят на институциите на ЕС обширна информация, която обаче продължава да бъде игнорирана в стратегиите и решенията свързани със сигурността. Ето само няколко примера от последните десет години:
- През ноември 2011 г. бившата евродепутатка от ромски произход Виктория Мохачки беше принудена да избяга от Унгария след заплахи за живота ѝ и откриването на взривно устройство под автомобила ѝ. Тя потърси закрила в Канада, където все още пребивава. Въпреки международното ѝ признание за принос към правата на човека, Мохачки не е получила подкрепа от европейските институции и напусна Европа дълбоко разочарована.
- През май 2025 г. друг бивш евродепутат от ромски произход – Петер Полак – получи коментари във Facebook, съдържащи препратки към Дахау и Аушвиц, под снимка на децата му. Тези послания все още са публично достъпни. Въпреки това, Полак заяви, че ще продължи да се бори с расизма.
- За разлика от горните случаи, европейските избори през 2025 г. доведоха до избора на словашки политик с крайно екстремистко минало – осъден от Върховния съд на Словакия за насаждане на омраза срещу роми и изгонен от словашкия парламент. Въпреки това, неговото избиране за евродепутат беше посрещнато с безразличие от страна на председателя на парламента и други евродепутати.
- Трима от деветте жертви на стрелбата в Мюнхен през 2016 г. бяха млади хора от ромски и синти произход – убити от 18-годишен извършител, мотивиран от ксенофобия и крайнодесни възгледи.
- Между 25 март и 9 април 2019 г. бяха регистрирани 25 нападения срещу роми във Франция – предимно в предградията на Париж, подбудени от дезинформационна кампания в социалните мрежи, обвиняваща ромите в отвличане на деца.
- Сред деветимата загинали при терористичното нападение в Ханау, Германия през 2020 г. бяха и трима роми: Мерцедес Кирпач (Германия), Калоян Велков (България) и Вили Виорел Пъун (Румъния).
- През юни 2021 г. ромският мъж Станислав Томаш почина в Теплице, Чехия, след като беше задържан от полицията по начин, напомнящ убийството на Джордж Флойд в САЩ. Въпреки видеозаписа с коляно върху врата му, чешкото правителство похвали действията на полицията.
- През март 2024 г. екстремистка атака със запалително устройство в Солинген, Германия, отне живота на ромско мюсюлманско семейство от България. През 2025 г. друг подобен инцидент в същия град, насочен към роми, за щастие не доведе до жертви, но събуди силен страх в общността.
- През октомври 2024 г. около 80 свастики и инициали на крайнодясна партия бяха изрисувани в жилищна сграда, обитавана от роми – предимно бежанци от бивша Югославия. Имаше и умишлено запалени огньове пред вратите.
- През април 2025 г. в Либерец, Чехия, мемориал, посветен на ромски деца, убити по време на Холокоста, беше вандализиран с брадва – едва година след откриването му.
Тези случаи са само малка част от многобройните документирани инциденти. Въпреки това, европейските и националните власти последователно не предприемат целенасочени мерки за защита на ромските общности, въпреки явните и нарастващи заплахи.
Нито една от съществуващите мерки за защита на еврейски или мюсюлмански общности не е била прилагана спрямо ромите. Не са отпуснати целеви фондове, нито е изразена ангажираност със същия мащаб. Това системно пренебрегване поражда основателна тревога – изразена за първи път в това писмо от представители на ромската общност пред най-висшето политическо ръководство на ЕС.
Уважаеми председатели и комисари,
Време е Европейският съюз сериозно да се заеме с въпроса за сигурността на милионите си ромски граждани и да гарантира, че това е ясно отразено във всички негови стратегически документи. Призоваваме ЕС да предприеме спешни действия в отговор на ескалиращата вълна от анти-ромско насилие в Европа – насилие, което остава недостатъчно отразено в медиите и още по-недостатъчно адресирано от институциите. Призоваваме също така за строги механизми за предотвратяване на използването на средства от ЕС за мерки, които допълнително маргинализират или поставят в риск ромските граждани – в пряко противоречие с Рамката на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите.
Следват имената на организациите и личностите, които са подкрепили писмото. Оригиналът на писмото е на английски език, автор е Орхан Тахир.