Да си ро и да търсиш работа в България е почти като да отидеш на интервю с табела „Не ме наемайте“. Хем те канят, хем не те искат. Но после, в едно красиво хорово обществено недоволство, всички се провикват: „Ама тия не искат да работят!“
Какво съвпадение! В държава, в която дискриминацията на пазара на труда е почти официална политика, се оказва, че ромите сами се изключват. Уж никой не ги гони, ама никой не ги взема. Уж им се дава шанс, ама все ги връщат „да си оправят документите“ или „да си намерят нещо по-подходящо“.
Митове, които работят повече от ромите:
- “Ромите не искат да работят.”
- Да, разбира се. Толкова не искат, че работят в сивия сектор, при мизерни условия, без договори и без права. Все от голямо нежелание, сигурно.
- “Нямат образование.”
- А дали пък липсата на достъп до качествено образование няма нещо общо с това? Или чакаме децата да си построят училище сами?
- “Те само чакат социални помощи.”
- Е да, защото 80 лева на месец и чувал брашно на Великден наистина са причината някой да избере това „луксозно“ съществуване пред стабилна работа с уважение.
Нека не се лъжем – проблемът не е в ромите. Проблемът е в системата.
- Система, в която CV-то ти минава през филтър „име + адрес“ и директно се изтрива.
- Система, в която работодателите казват „не сме расисти, но…“ и после не назначават никого, който не изглежда като тях.
- Система, в която предразсъдъците работят на пълно работно време, а хората – не могат.
А после питаме защо „тези хора не се интегрират“…
Решения? Да. Но само ако спрем с двойните стандарти.
Искаме ли реално ромите да са част от пазара на труда? Тогава е време да им дадем равен старт. Истински. Без дискриминация, без „ние не сме като тях“, без бели петна в закона и черни дупки в съвестта.
Информирай се адекватно, бъди критичен!
Автор на видеото Михаил Мишев
Снимка: Интернет