Каква тежест има Делян Пеевски? Няма мерило, което да даде точен отговор на този въпрос, защото той изобщо не се отнася до външния вид на политика.
Медиите и тяхната “добавена стойност”
Трудният отговор опира първо до медиаторите в българската публичност, чиято задача е да формират общественото мнение, да оформят позитивните и негативните образи на говорителите на различните фракции, да превеждат на разбираем език техните послания и да го правят почтено. Именно те добавят “стойност” върху кантара на най-обсъждания българин в последните години.
Години наред неговото име неизменно присъства в коментарните и репортажните рубрики на най-големите телевизии. Той – депутатът, следователят, издателят, медийният магнат, политическият лидер, мултимилионерът, който всеки ден влиза в домовете на милиони, за да им съобщи какво мисли, кого презира, как ще отиде по къщите на тези, които не харесва, за да заключи: “Всички познавам в тази държава. Аз навсякъде имам влияние … ще ме изберат да управлявам държавата“.
Това е човекът, който дори за два дни беше контраразузнавач №1!
Какво виждат и какво чуват зрителите?
Арогантната реч на високомерен и самодоволен човек, който демонстрира неуважение към колегите си, презрение към институциите и заплаха към опонентите си. Защо господин Пеевски не се изказва от трибуната на парламента, а го прави от коридора, е въпрос, който не помня да са му задавали. Вероятно така го съветва г-жа Велислава Кръстева – най-дългогодишният ПР на Движението за права и свободи, негова неизменна сянка по коридорите на Народното събрание. И правилно го съветва, защото стилистиката на нейния шеф не би била толерирана от председателстващия парламента, който и да е той.
Колкото и лицемерно да се спазват парламентарните нрави, обидните квалификации на Делян Пеевски не биха могли да минат без забележка. Изрази като “пасмина”, “нечистоплътни насекоми”, “жалки човечета” и пр., произнесени от трибуната на Народното събрание, би следвало да бъдат санкционирани. В коридорите обаче, особено ако “момчето” изрича всичко това с ярки язвителни интонации, с търсен ефект на присмех, това не само не възмущава, а дори развеселява държащите микрофони и камери.
Как стигнахме дотук?
През 2016 година списание “Шпигел” нарече българския политик Пеевски “айсберг на корупцията” и написа, че неговата кариера е показател за развитието на българската демокрация и пазарна икономика. Тези и ред други анализи на независими коментатори през всичките години на светкавичното забогатяване, изстреляло един 21-годишен младеж във високите етажи на властта, подчертават същинския проблем – голямата цел на “момчето” (не само негова, впрочем) е в България да няма работещи институции. Защото така се краде по-лесно.
През 2021 година Делян Пеевски е санкциониран по закона “Магнитски” поради констатирано участие в корупция, търговия с влияние и подкупи. Фактът, че изграждането на сложните бизнес схеми, които са на ръба на закона, не може да стане без съдействието на влиятелни личности и държавни институции, е очевидно и за лаиците. Великобритания и САЩ предприемат координирани действия за изкореняване на корупцията в България, докато в България няма нито едно разследване срещу санкционирания политик.
Как българското общество допусна този позор
Как така един богаташ се оказа по-важен от начина, по който едно общество се самодефинира като част от съвременната цивилизация? Как е възможно кръговете около Пеевски да разпръскват своята зараза върху цялата българска публичност? Как е възможно пред очите на всички ни този човек да се разпорежда с държавата?
Защо, дами и господа народни представители, търпите този погром над България? На 14 юни 2013 година, след като Пламен Орешарски и Сергей Станишев предложиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС, безпрецедентни многохилядни протести спонтанно заляха улиците в цялата страна. Дванайсет години въпросът #КОЙ режисира онзи ход не е получил отговор.
Вчера хиляди хора отново излязоха на улиците. А въпросът #КОЙ блокира Конституцията отново чака своя отговор.
Коментарът на Еми Барух е публикуван в “Дойче Веле”.