В последните десет години роми, търсещи място в политическия спектър, все по-често заемат страната на крайно-десни политически формации. Превръщат се в разпространители на фашистка реторика без дори да го съзнават. Рецитират пламенно патриотични стихотворения на фона на развят трибагреник. Няма лошо. Демонстрирането на национална принадлежност и патриотична чувствителност може да е похвално. Но това само на повърхността. И така… Нека първо припомним
Какво е фашизъм?
Фашизмът е радикална, авторитарна и ултранационалистическа политическа идеология. Възниква в Италия по време на Първата световна война като алтернатива на либерализма, марскизма, анархизма и традиционният консерватизъм. В политическият спектър фашизмът най-често е причисляван към крайната десница. Първият фашистки режим е установен от Бенито Мусолини през 1925 г. в Италия. Преди това, през 1915 г. Мусолини основава „Fasci dávizione Rivolucionaria“ – Фашистка революционна група за действие.
Италианската дума „fascismo“ е производна на „фашо“ (fascio) – сноп слама, която от своя страна произлиза от латинската дума fasces ( „фасции“) – сноп пръчки около брадва, древноримски символ на властта. Фасциите символизират сила чрез единство – отделната пръчка се чупи лесно, докато снопът е труден за чупене. Тук вероятно ще направите асоциация със заветът на Кубрат и няма да сбъркате, защото алегорията със сноповете е използвана от много народи.
Връзката на фашизмът с хитлеровият нацизъм
Фашизмът е образец на нацистката диктатура в Германия. Фашистки движения и партии се появяват в повечето европейски страни между Първата и Втора световни войни, но единствено в Италия и Германия се стига до изграждането на фашистки държавни системи. След края на Първата световна война Германия търпи множество промени. Тогава стартира социалистическа революция, т.нар. Ноемврийска революция, след което Германия става парламентарна република. Синдикалните движения са във възход. Социалният дискурс става водещ за страната. Това от своя страна води до недоволство при индустриалците, които започват да се чувстват заплашени, особено след дестабилизацията на икономиката, която според тях можело да доведе комунизмът на власт. И тук се проявява фундаменталният характер на фашизма, а именно, когато старите елити усещат, че започват да губят властта си, защото обществото е станало прекалено социално ориентирано и демократично, тогава те овласяват някой фашист, който да върне нещата на мястото им.За това започват да инвестират във Хитлер, който преди това е направил опит за преврат в Мюнхен и по време на престоя му в затвора, размишлява върху идеята да се яви на избори със своя националсоциалистическа партия. И така започва неговият възход. Вече забелязан от иднустриалците и подкрепен от тяхното щедро спонсорство, в полза на Хитлер излиза и още един фактор – хиперинфлацията, която изтласква страната в смъртоносната му прегръдка.
Това историческо напомняне бе необходимо, тъй като е много важно да се отбележи при какви обстоятелства фашистката идеология намира почва за прокарване на идеи и домогване до властта, които в никой случай не работят в полза на просперитетът на обикновения човек, но пък успешно се заиграва със страховете му.
Към днешна дата светът отново е поставен пред икономически предизвикателства. Като за капак се води война между Украйна и Русия. Имаме конфликт между Израел и Палестина.Финансова криза, непрекъснато растяща инфлация, за която непрекъснато ни обясняват, че отива надолу, са фактори за проявление на съвременният еквивалент на фашизмът – т.н неофашизъм, който намира благоприятна почва в Европа и в частност в България, която влиза от криза в криза – финансова и най-вече политическа. Като за капак, в миналото малката ни страна е преживяла и фашизъм и комунизъм, което от своя страна води до носталгици и по двата режима.
Неофашизмът е съвременното проявление на фашизма.
Разликите са минимални или почти никакви, но някои фактори, като политическа коректност например, налага въвеждането на нов речник в реториката на новите фашисти. В редки случаи ще ги чуете да говорят за раси, например. Те умело заменят думата с „култури“ . Често вмъкват и думата „вируси“, като най-използваният израз е „Вируси в имунната система на европейската цивилизация“.
След така наречените „демократични промени“, в България се запознахме с неофашизмът чрез реториката на злополучният лидер на партия „Атака“ Волен Сидеров, който днес е посмешище в Тик-ток. В апогея си,Сидеров бе всичко, но не и политически коректен, което му позволи да събере де що има сърдити, деструктивни и неосъществили се хора. Всички си спомняме призивите „Циганите на сапун“, в последствие „На Сатурн“, правещ препратка към Холокоста и съдбата на попадналите в лагерите на смъртта роми. Спомняме си зловещите шествия на привържениците на Сидеров в столицата и в по-големите градове на страната, откъдето се роди и призивът „България на българите“. Със същото поведение и начин на говорене си служиха няколко партии, две от които бяха част от управляваща коалиция, като през това време изселиха няколко ромски махали, в последствие бяха доста горди от себе си. Спомняме си, затворени бяха всички големи ромски квартали по време на пандемията. Това се случи след призив на Ангел Джамбазки, който разпенен обясняваше, че кварталите са източник на зараза. Те и единствено те. Помним. А помним ли, наистина? И ако помним, как възприемаме това, ако измежду нас се намират привърженици на въпросните партии. С какво по-точно биват привлечени е въпросът. Да речем, че е неразбиране или пропускане на факти и събития, както и неспособност да разпознаеш неофашизмът, защото може и да си чувал думата „фашизъм“, но понятието да не ти е ясно, пък и кой да помни какво се е случило преди толкова много време.
Как да разпознаем хора, които проповядват подобни възгледи?
Времената се менят, нравите –също. Поради тази причина не можем да очакваме фашизмът да запази обликът си такъв, какъвто е бил по времето на Мусолини и Хитлер. Затова, както споменах и по-горе, той има своето съвременно проявление, което се стреми да е политически коректно, но отново залага на силна пропаганда, разчитайки на чисто човешки емоции като страх, гняв и омраза. За да възпалят тези емоции, неофашистите залагат на определени опорки – демографска криза, бежанска инвазия, циганизация, конспиративни теории и миналото величие на България и от там криворазбран национализъм.
Ще ги чуете да говорят за изчезващата България и българщината.
Обикновено тази тема е трамплин към следващата, а именно
„Циганизацията“
Това е основната тема, която е непрекъснато използвана от неофашистите. Демонизирането на ромската общност и рязкото и разделяне от целостта на българското общество.
България се циганизира, защото българите слушат чалга. Циганите са капсул-детонатор. Да, и това чухме. Всичко при тях избухва или има опасност от избухване. Раждаемостта била по-висока, за това детски надбавки не трябва да им се изплащат или хайде, от нас да мине, само на тези с висше образование. След 50 години в България мнозинството ще е циганско. Представяте ли си в „Съединението прави силата“ 240 циганина?!?! Не подлежат на интеграция, за това от къде на къде ще имат политическо представителство и дайте, моля ви се, да не си представяте, че като тръгнат циганчетата на училище, ще почнат да пишат космически програми, докато родителите им продължават да не плащат ток, вода и въздуха, който дишат. Ще ни завладеят! До кога ще ги търпим?!? Трябва да бъдат вкарани в ред. И циганите и
Бежанците
Тук, както и горе се започва с рисуването на едни апокалиптични картини.
В България ще изсипят всички бежанци от Близкия изток и Африка. Ще ни вземат работата. Ще загубим културата си и цивилизацията ни ще изчезне ( разбирай белия човек). Християнските ценности ще бъдат заменени от шериата. Ще има такива издевателства, каквито не е имало по турско. Тук неизменно бива споменат и упадъкът на Европейската цивилизация. Европа загива, защото повечето бежанци са в млада, боеспособна възраст, а населението на Европа в голямата си част е застаряващо, слабо и прекалено либерално и поради това неспособно да се опълчи на пълчищата от бежанци. Бежанците са вирус, а имунната система на Европа е пропаднала. Западната цивилизация е в началото на своя край. Тук идеята е да се внуши, че проблемът не е толкова в бежанците, колкото в самите европейци, които са „слабаци, нямащи воля за живот“. Нужен е силен лидер, задължително със „здрава ръка“, който да постави нещата в ред и на място. Тук задължително се дава пример с Орбан – министър-председателя на Унгария.
Неофашистката реторика има за цел да ни убеди в нуждата от силни лидери със здрава ръка и авторитарно поведение. Както за фашистите, така и за неофашистите
силата е издигната на пиедестал.
Демонстрирането на сила от една нация е издигнато в култ. Говорят за сила на характера – лидерът трябва да е стъпил на врата на врага. Да го прекърши – военно, политически и всякак. Силата му трябва да граничи с бруталност. Не трябва да е либерален и да прави „евала“ на някакви си там „джендъри“, които ще ви вземат децата, за да ги направят като тях. Дават като добър пример жестокостта на европейците, които завладявали други континенти, като избивали местното население, а оцелелите бивали подчинени на европейската култура.
В България неофашистите са етнонационалисти. С други думи, ако чуят ром или чужденец да се нарича българин, те моментално биват смъртно оскърбени. Така че, номерът с личната карта, националността и гражданството, посочена в нея, не минава. Не минава и вашето вътрешно чувство за принадлежност. Етнонационализма отрича правото на хора с различен етнически произход, да бъдат част от нацията. Използват думата „държавотворен народ“, като имат предвид единствено и само етническите българи. Компромис правят около избори по разбираеми причини. Домогването до властта им е много важно. Заиграването със страховете, изкривеното чувство за патриотичност и носталгията по старото време с наблягане върху едно забравено, в повечето случаи преекспонирано величие е сиренцето в капана. Наивитетът и в повечето случаи липсата на осведоменост за страната, която нашите братя заемат е това, което кара всички червени лампи да засветят в главите на малцина за съжаление, защото ако не разпознаваме неофашизмът, ние ще загубим способността да се борим с него.
Автор: Емилия Данчева