“Циганите живеят от социалните помощи”, “Те живеят на гърба на държавата” – това са едни от най-разпространените убеждения за ромската общност в България. Вероятността да ги чуете на улицата, в таксито, по телевизора или радиото е много голяма. Но реалността е съвсем друга.
Преди това е важно да си изясним колко пари са нужни на един човек месечно, за да живее нормално? – 1474 лв. за последното тримесечие на 2024 г., по данни на КНСБ. Докато по данни на Националния статистически институт (НСИ), линията на бедност за 2023 г. е 637.92 лв.
Според данните от НСИ, над 65% от ромите в България са в риск от крайна бедност в сравнение с 14.3% от българската общност. Високият риск от бедност сред ромите обаче не означава, че те разчитат основно на социални помощи. Напротив, тези данни отразяват системни неравенства и ограничен достъп до качествено
образование и заетост.
Помощи на килограм?
Спомних си за статията на икономистката Даниела Пенкова за Барикада, където разгледа мита за това кой плаща за социалните помощи на ромите. Използвах актуални данни, за да представя реалността и днес.
В обществените дискусии често се утвърждава разбирането, че социалните помощи представляват основен източник на доходи за определени маргинализирани общности в България. В този контекст следва да се анализира механизмът на социалното подпомагане, като се обърне внимание на видовете помощи, до които лицата в уязвимо положение могат да имат достъп при изпълнение на съответните условия. В действителност, социалната помощ в България се предоставя на базата на обективни социално-икономически критерии, валидни за всички граждани на страната.
Социалната система в България предвижда 12 основни категории помощи, свързани с раждането и отглеждането на деца, осигуряване на минимални средства за съществуване, покриване на разходи за отопление, спешна медицинска помощ за неосигурени лица, както и различни форми на натурално подпомагане. Достъпът до допълнителни видове социални трансфери е още по-стриктно регулиран, което предполага, че само ограничен брой лица от уязвими групи отговарят на изискванията за тяхното получаване.
Анализът на данните от Агенцията за социално подпомагане (АСП) за 2023 г. показва, че общият размер на изплатените средства за част от социалните програми възлиза на 680 млн. лв., като тази сума включва всички бенефициенти, независимо от техния етнически произход.
Кой плаща за всичко това
През последното официално преброяване в България, като роми са се припознали едва 266 720 души, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Но по различни експертни оценки истинският брой на ромите в България е значително по-голям – около 700 000 души.
Тези 700 000 души, без значение от възраст, пол и професия, приемаме, че живеят на линията на бедност с ~680 лв. Най-малко 20% от тях влизат директно в държавния бюджет под формата на ДДС, които се начисляват върху потреблението на стоки и услуги.
700 000 души х 128 лв на месец платен ДДС х 12 месеца = 1.07 мрлд. лв.
На база това изчисление може да се изведе заключението, че дори всички роми в България да живеят на социални помощи (което не е вярно), то те само чрез ДДС-то, което плащат при всяка транзакция, не само са изплатили получените средства, но и има остатък.
Останалите 80% от средствата също генерират косвени приходи за бюджета – чрез акцизи, местни данъци и такси и други задължителни плащания. Освен това, много роми работят в сектори като строителството, селското стопанство и услугите, внасяйки осигуровки и данъци, които финансират социалната система.
Тук възниква ключовият въпрос: може ли ромската общност, която сама по себе си е в тежко икономическо положение, да бъде нетен „получател“ на социални трансфери, без същевременно да допринася за тях? Отговорът е отрицателен. Всеки гражданин на България, включително и представителите на ромската общност, е част от системата на публичните финанси. Данните от Министерството на финансите показват, че държавният бюджет се формира основно от ДДС, акцизи, данък върху доходите, корпоративен данък и осигуровки – всички тези плащания се извършват от всеки потребител и работещ в страната, без значение от етническата му принадлежност.
Митът за „живота на гърба на държавата“ също игнорира факта, че голяма част от социалните помощи са временно подпомагане, което не гарантира дългосрочна стабилност. Например, месечната помощ за дете е едва 50 лв. на дете, а социалната помощ за възрастни в тежко финансово състояние не надвишава 90-120 лв. – суми, които са далеч от необходимите средства за нормален живот.
Реалният проблем, който трябва да бъде разглеждан, не е дали ромите „живеят“ от социалните помощи, а защо социалните механизми не успяват да намалят дълбоките икономически неравенства. Системната дискриминация, затрудненият достъп до образование и качествена заетост поставят много роми в капан на бедността, от който е трудно да се излезе без целенасочени политики за приобщаване.
Проблемът е другаде
Ниското заплащане, плоският данък и дискриминацията създават спирала на бедността и социално изключване за много групи в България, но най-видимо сред ромската общност. Заплащането на труда в страната е значително по-ниско от необходимото за покриване на основните нужди на гражданите, както показват изчисленията на КНСБ. За повечето български граждани, особено за уязвимите групи, минималните заплати не са достатъчни за осигуряване на нормален жизнен стандарт.
В естеството си плоският данък, който имаме в България, е част от икономическата система, която благоприятства по-богатите слоеве на обществото. Когато данъчното облагане е еднакво за всички, без да се взема под внимание различието в доходите и социалната положение, това създава неравенства. Най-бедните, сред които и много роми, продължават да плащат същите данъци като по-богатите, което е още една форма на социална несправедливост.
Всъщност, Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. предвижда няколко ключови промени, които ще окажат значително влияние върху гражданите. Една от основните мерки е връщането на стандартната ставка на Данък върху добавената стойност (ДДС) от 20% върху хляба и брашното. Тази промяна идва след период на намалени ставки – нулева за хляба и брашното, които бяха въведени по време на пандемията от COVID-19 с цел подпомагане на засегнатите сектори.
Връщането на стандартната ДДС ставка върху основни хранителни продукти като хляба ще има по-силно отражение върху домакинствата с ниски доходи, за които тези стоки съставляват значителна част от разходите. Повишаването на цените на основни храни ще увеличи финансовия натиск върху бедните слоеве от населението, което да доведе до намаляване на покупателната им способност и влошаване на жизнения стандарт.
Дискриминацията в България също играе ключова роля в този процес. Ромите са изправени пред пречки при търсене на работа, често поради предразсъдъци и стереотипи, които ги възпрепятстват да бъдат наемани за по-добре платени и стабилни позиции. Те често са ограничени до работни места, които не им осигуряват социални осигуровки или здравно покритие.
Като цяло, този затворен кръг на бедност, дискриминация и неравенства води до ограничени възможности за социална мобилност и пълноценно участие на ромската общност в икономиката. А механизмите на социални и икономически неравенства имат сериозни последствия за ромската общност, тъй като много от нейните представители са принудени да работят на черно или в сектори, които не им осигуряват стабилни и адекватни доходи.
Потенциалът е пред очите ни
Ромската общност в България има значителен неизползван икономически потенциал. Ако ромите бъдат включени активно в пазара на труда, това не само че ще подобри техните индивидуални условия на живот, но и ще има положителен ефект върху икономиката на страната като цяло. В момента обаче те са сред най-маргинализираните групи в България, което води до сериозни загуби за икономиката.
Изключването на ромите от пазара на труда създава значителни икономически загуби за страната. Първо, те не внасят своя потенциален принос към икономиката чрез осигуровки, данъци и потребление. Ако ромите бяха интегрирани в стабилни работни места, те биха осигурили приходи за държавния бюджет и ще помогнат за намаляване на социалните трансфери и разходите за социално подпомагане.
Един от ключовите проблеми е, че държавната политика не успява да стимулира интеграцията на ромите в икономиката. Липсата на адекватни програми за обучение, професионално развитие и социална защита ограничава възможностите на ромите да намират подходяща работа и да се включат в активния трудов пазар. Това води до цикъл на бедност, който е изключително труден за прекъсване.
От друга страна, съществуват значителни ползи от адекватна държавна политика, насочена към включване на ромите в пазара на труда. Една от възможните ползи е социалната интеграция и намаляването на етническите конфликти и напрежение, което често възниква в резултат на неравенствата и социалната изолация на ромите.
Изследвания показват, че инвестирането в образование и професионално обучение на ромите би имало дългосрочни положителни ефекти за икономиката. Ромите, които имат достъп до качествено образование и професионални умения, биха били в състояние да се интегрират успешно в различни сектори на икономиката, като строителство, селско стопанство, услуги и търговия. Тези сектори вече разчитат на работна сила от ромската общност, но често без осигуровки и дългосрочни ангажименти, което води до загуби за икономиката и създава рискове за социалната стабилност.
От гледна точка на социалната сигурност, държавата би спечелила и от намаляването на неравенствата, като по този начин би се увеличил доходът на ромите и качеството на живот в техните общности. Включването на ромите в пазара на труда би довело и до увеличаване на производителността на националната икономика. По-голямата част от тях са млади хора, които имат голям потенциал за усвояване на нови умения и за икономическо развитие. Развитието на техните способности не само че ще обогати трудовия пазар, но и ще доведе до създаване на нови възможности за бизнес и инвестиции в ромските квартали и села.
Накратко, включването на ромите в пазара на труда има огромен потенциал не само за тяхното социално и икономическо включване, но и за икономиката на България като цяло. Този процес изисква целенасочени политики и подкрепа, но ефектите от успешната интеграция ще са взаимно изгодни за обществото и икономиката.
Автор: Михаил Мишев е политически анализатор и журналист на свободна практика, член на управителния съвет на Амнести Интернешънъл България и съосновател на Фондация за Общностно Развитие и Сътрудничество (Ф.О.Р.С.).