- Обръщане на интеграционния процес и ре-сегрегация след 1989 г.
Процесът на изграждане на демократично общество в България след 1989 г. донесе както някои възможности, така и някои заплахи за позицията на ромите в българското общество.
От една страна, държавата гарантира (поне на книга) спазването на човешките права на малцинствата. За ромите беше важно правото да изразяват своята етническа идентичност, както и да огласяват своите въпроси и теми в публичното пространство.
От друга страна обаче, при преходния период (приемаме условно, че това е периодът от ноември 1989 до днес), наблюдаваме практическото оттегляне на държавата от проактивна позиция за реализиране на политики за ромска интеграция. Въпреки множеството приети документи, стратегии и планове за действие за интеграция на ромите, поради липса на политическа воля те останаха само „на хартия“, т.е без практическа реализация.
След 1990 г. ромите, както и много етнически българи, бяха сериозно засегнати от преструктурирането на българската икономика. Безработицата достигна невиждани дотогава нива. Стигна се до пауперизация и загуба на социален статус, последвани от маргинализация на големи групи от хора. Тези процеси също така засилиха изолацията на ромската общност от макрообществото. Ако при социалистическия модел детето учеше в сегрегираното квартално училище, но поне родителите му работеха в града и имаха социални канали за общуване с макрообществото, то при новия модел децата посещаваха сегрегирано училище а нерядко родителите оставаха вкъщи без работа и каналите за комуникация с обществото се затваряха. Така много роми се оказаха не само образователно, но и на социално изолирани. Още повече, в ситуацията на почти перманентна икономическа криза в България, ромите от селата и малките градове, които, както беше отбелязано, бяха сравнително добре социално и образователно интегрирани, бяха принудени да мигрират към градовете в търсене на възможности за работа. Поради липса на други възможности тези роми най-често се установяваха в градските ромски махали. Този процес, който продължава и до днес доведе до ре-сегрегация на хиляди роми и до много социални проблеми. Междувременно и относителният дял на ромските деца, посещаващи сегрегирани училища от около 50% към 1990 г. се увеличи до около 70% към 2003 г., по данни на правителството. През 1990 г. тези училища официално прекратиха да функционират като „специални училища със засилено трудово обучение“ и бяха трансформирани в „нормални“, училища, с нормална училищна програма, както всички останали. Въпреки това, ниското качество на образование което ромските деца получаваха там си остана, дори се влоши.
Проблемите с унаследената от социализма, а и нововъзникваща при прехода сегрегацията на ромите в образованието са забелязани още към средата на 90-те години от академичните среди и от новопоявилите се неправителствени организации (НПО). Правозащитни организации от България и от региона привлякоха вниманието на институциите върху проблема като идентифицираха случаи и заведоха дела срещу форми на сегрегирано образование като проява на дискриминация. Появиха се и проактивни дейности насочени към преодоляването на тези проблеми. Най-значимата от тях беше инициираната през 1998 г. кампания, целяща реализирането на проактивна държавна политика за преодоляване на тенденцията към маргинализация на ромите и за равното им участие в обществото. Инициаторите на кампанията (водещи правозащитни и ромски организации и водещи експерти по ромските въпроси) създават стратегически документ, наречен Рамкова програма за равноправно участие на ромите в българското общество. Сдружение „Организация Дром“, ръководено от г-жа Донка Панайотова, както и над 70 други ромски и проромски НПО се включват активно в дискусиите с предложения и идеи, както и в разпространението на документа до широката общественост. След около година преговори между ромски представители и представители на правителството, през април 1999 г. Министерския съвет на РБ официално приема документът за своя държавна стратегия за интеграция на ромите. Рамковата програма не само идентифицира основните проблеми на ромите, но също така поставя база за развитие на секторни политики в образованието, здравеопазването, жилищните въпроси и заетостта. По отношение на образованието Рамковата програма недвусмислено предвижда десегрегация на образованието на ромските деца и осигуряване на равен достъп до качествено образование в интегрирана училищна среда. Година по-късно българският модел за държавна стратегия за ромска интеграция бива възприет и приложен по един или друг начин от другите страни от региона.
В обществото имаше очаквания, че след като българското правителство официално се е ангажирало с приемането на Рамковата програма за интеграция на ромите като своя държавна програма, то ще предприеме конкретни стъпки за нейната реализация, ще планира дейности, ще ангажира институционалния си капацитет и ще задели средства за изпълнение. От друга страна ромските и проромските активисти имаха фрустриращият опит как цялото първо десетилетие на прехода правителството неглижираше въпросите на ромската интеграция. Когато тези въпроси бяха поставяни на дневен ред от ромски организации или от международни фактори, по традиция правителството прехвърляше вината върху ромите като ги обявяваше за неподатливи и нежелаещи интеграция. Не по-различна беше ситуацията и когато ромските НПО започнаха преговори с правителството за стартиране на реалната работа за изпълнение на правителствените ангажименти по Рамковата програма за ромска интеграция. Министърът на образованието при преговорите изтъкна традиционните „причини“ за липсата на държавни политики : „образователното приобщаване е принципно позитивно, но самите роми не са готови за него, все още са ниски образователните им аспирации“. Освен това представителите на МОН изтъкват, че образователна сегрегация има само в САЩ по отношение на чернокожите а у нас след като няма чернокожи, такъв феномен като сегрегация не съществува. За ромските активисти стана ясно, че тези погрешни и стереотипни възгледи за ромите и за техните интеграционни и образователни аспирации от които изхожда държавата не са добра основа за конструктивни действия. При така демонстрираните разбирания за ромите от страна на държавата ромските активисти си дадоха сметка, че не уверения и декларации а само практическо осъществяване на успешен модел на образователна интеграция на ромски деца могат да илюстрират погрешността на посочените изходни позиции за ромите. Така би могло да се придвижи напред започналия диалог с държавата и да се стигне до стартиране на държавни политики за интеграция.
Български (Видински) модел за образователна десегрегация
Скоро след приемането на Рамковата програма през 1999 г., ромски НПО започват да тестват модели за образователна интеграция на ромските деца в смесени училища. Ромски НПО са основният действащ фактор, основният „инструмент“ на тези дейности по няколко причини. Първо, водещите държавни структури по вече посочените причини („ромите нямат капацитет и аспирации да се интегрират“), предпочитаха пасивната роля на наблюдател а не на активен деятел в тези процеси. И второ, при фактическата непредставеност на ромите в управлението, НПО бе единственият реален инструмент, до който ромите все пак имаха някакъв достъп и който бе в състояние да реализира подобни проекти.
Пилотният проект е иницииран през септември 2000 г. от Сдружение „Организация Дром“ във Видин, ръководено от Донка Панайотова и се реализира с подкрепата на международен донор. Целта на проекта е да се създадат подходящи условия децата от ромския квартал на града да напуснат сегрегираната училищна среда и да посещават градските училища извън квартала. За да се осъществи тази цел е извършена сериозна подготвителна работа в няколко направления. Преди всичко ромските родители са информирани за характеристиките на процеса и за ползите за техните деца от интегрираното образование. Получават и уверения, че освен за образованието, ще се полагат грижи и за сигурността на децата им. Идеята е да се гарантира максимална съпричастност и въвлеченост на ромските родители към образователната интеграция на децата им. И още по-точно, ромските родители, чиято предполагаема незаинтересованост се смяташе за най-сериозна пречка за образованието на децата им да станат двигател на процеса на тяхното образователно приобщаване. Преобладаващото разбиране сред експертите по ромско образование дотогава е, че това е априори невъзможно. Представителите на НПО привличат към процеса и училищната среда. Учителите и училищните директори агитират ромските деца за записване в училище. На площада в ромския квартал директорите на приемните училища презентират своите училища, непознати дотогава за преобладаващата част от ромската общност. Проведени са и срещи с родителите на българските деца от приемните училища, на които те, от своя страна, получават уверения от училищните ръководства, от водещото НПО и от представители на Регионалния инспекторат по образованието (РИО), че интеграционният процес на ромските деца ще протече гладко и няма да понижи качеството на образованието на техните деца. Важно е да се отбележи, че РИО също е привлечен и играе проактивна роля в процеса. Инспекторатът разработи своя регионална програма за образователна десегрегация. На съвета на директорите, свикан от РИО всички директори на приемни училища декларират подкпепата си за проекта и готовността си за пълноценно участие. Самите училища също си изготвят свои програми за десегрегация. Всяко от приемните училища предвижда приемане на определен брой ромски ученици, внимателно съблюдавайки принципа те да бъдат равномерно разпределени в класовете. Тези елементи от модела за образователно приобщаване се оказват едни от ключовите за бъдещия успех на инициативата. Медиите – централни и по места – също в голямата си част имат положителен принос за нормалното приемане от макрообществото на интеграцията на ромските деца в приемните училища. Ромското НПО е осигурило във всяко от приемните училища по един наставник. Обикновено са селектирани образовани младежи от уважавани семейства от ромския квартал, които подпомагат образователния процес. Те са живата ежедневна връзка между учителите и родителите, своевременно съобщават на родителите за изоставането на тяхното дете и ги привличат да помагат, доколкото това им е възможно. Училищата предоставят кабинет на наставника и са в постоянна връзка с него при решаване на текущи въпроси. На изостаналия ромски или български ученик се предоставя и допълнителна подготовка по съответния предмет от учител в същото училище, докато настигне основната група ученици. Така се гарантира, че ще се редуцира до минимум образователното изоставане, което хипотетично може да доведе и до отпадане от интегрираното образование. Паралелно се провеждаше обучение на учителите за работа в интегрирана училищна среда в резултат на което се повишиха учебните резултати , както на ромските така и на българските ученици. Образователен експерт на Организация Дром проследява и анализира образователните резултати на всяко едно ромско дете и дава препоръки комуникирайки с училищната среда. Екипът на Организация Дром провежда ежемесечно родителски срещи в ромския квартал и запознава родителите с поведението, учебните резултати на ромските деца и проблемите които се решават в хода на учебния процес. Личното присъствие и участие на г-жа Панайотова на тези срещи засилва увереността на родителите че децата им са „в сигурни ръце“ и проектът носи позитивни резултати на техните деца. Благодарение на така създадената система, десегрегационния процес във Видин протича гладко. Над 95 % от записаните ромски ученици завършват учебната 2000-2001 година успешно и продължават в следващия клас. Сред тях има и отличници. Ромските родители в голямата си част са били съпричастни, от родителите на мнозинството е нямало възражения, училищната среда е приела процеса много положително.
Успехът във Видин дава тласък на същите дейности в други областни центрове и само за няколко години този модел се репликира в още 10 големи български града (София, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Плевен, Кюстендил, Берковица, Монтана, Благоевград и Хасково). Процесът доказа своята виталност и успешност и в по-предизвикателна среда като квартал Столипиново на град Пловдив например, където преобладаващата част от ромските деца са турскоговорящи и със сравнително по-ниско ниво на владеене на български език. Този факт е взет под внимание, и взети са съответните мерки и със съвместните усилия на учителите и екипа на ромското НПО, тези деца още от началото на втория срок се справят безпроблемно с българския език. Споменавам този опит, за да направя сравнение с настоящата ситуация, когато проблемите с недостатъчното владеене на български език се посочват като непреодолима пречка за образователно приобщаване.
Резултатите от процеса имат широк обществен отзвук и получават като цяло позитивно отразяване от българските медии. В централни столични ежедневници, в радио и телевизионни предавания, включително и в авторитетното предаване на БНТ „Панорама“, десегрегацията получи позитивен отзвук. Световен информационен лидер като „Ню Йорк таймс“ отдели цяла страница за десегрегационния процес в България с красноречивото заглание: „България отваря училищни врати за ромските деца“. (юни 2001 г.). Президентът Петър Стоянов през април 2001 г. приветства успехите на Видинския модел за образователно приобщаване и призовава образователната ни система да намери пътища за неговата реализация в цялата страна.
Практиките за образователно приобщаване привлякоха вниманието и на академичната общност. Появиха се редица стойностни анализи, които осмислиха академично процеса и дадоха ценни насоки за неговото по-нататъшно развитие. В европейски мащаб България стана носител на уникална експертиза по темата с образователното приобщаване на ромите.
Важно е да се отбележи, че и в България а и в региона няма друг ромски проект или инциатива която да има толкова широко и пълноценно взаимодействие с обществеността – ромска и българска както и до такава степен да въздейства върху държавните стратегии и политики. От своя страна, представители на правителството не пропускат случай да изтъкнат като свои успехите на описваните проекти пред външния свят и особено пред проверяващите от ЕС за напредъка при процеса на присъединяването ни към ЕС. Всъщност, на международното поле българският модел за образователно приобщаване получи заслужено признание. Други държави от региона като Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Македония, Сърбия и др. репликираха Българския Видински модел в една или друга степен, съобразно спецификите на своята ситуация. Европейският Парламент гласува Резолюция за образователна десегрегация през 2005 г. а Европейската Комисия посочи в един от докладите си „Видинския модел“ като препоръчителен за страните-членки. От гледна точка на ромската общност във Видин най-видимата илюстрация на успеваемостта на десегрегационните дейности е фактът, че в резултат на проекта броят на завършилите средно и висше образование в ромския квартал е нараснал повече от десетократно. Цялостно се промени социалния профил на ромския квартал на града. Над 300 млади хора от ромски произход, завършили висшето си образование вече са се реализирали у нас и в чужбина като учители, лекари инженери и други специалисти. Има и успешни студенти в чужбина – в Германия Франция и др.
Автор на анализа: Румян Русинов
Снимки: Архив ППЧ
Линк към първа част на анализа: https://sharenkon.com/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d1%83%d1%81%d0%bf%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82/
Линк към трета част на анализа: https://sharenkon.com/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d1%83%d1%81%d0%bf%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82-3/