Картината на художника Антон Митов (1862-1930) „Цигани продават сита на софийския пазар“ от 1904 г. е закупена на търг в Париж за 160 000 евро, превръщайки се по този начин в най-скъпо продадената българска картина в историята. Това съобщи в своя профил във Фейсбук Игор Марковски.
Картината е с размери 81 на 121 см, маслени бои върху платно, подписано долу вдясно и датирано.
Предварителната оценка е била € 30 000 – € 50 000. Времето, определено за наддаване за тази творба е било 3 минути и 16 секунди. На финала на наддаването са останали двама кандидати: един по телефона и един в залата. Този по телефона е предложил € 158 000, а другият в залата – € 160 000. Това е и окончателната цена, за която платното на Антон Митов е било продадено.
Марковски не скрива разочарованието си и осъжда българското Министерство на културата, затова че не е намерило начин да наддава и да закупи творбата, за да я върне в България и да я предостави безвъзмездно на Националната галерия.
Антон Стефанов Митов е български живописец, педагог, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, член на БАН (1918).
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов.
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Работи след това като гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Антон Митов създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание „Изкуство“ (1895-1899). През 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921-ва се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (1912-1918 и 1924-1927).
Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“ (1911-1912). Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в мавзолей-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905). Илюстрира (с колектив) „Под игото“ (1894, 1896) и „Нова земя“ (1896) от Иван Вазов, прави проекти за театрални костюми.
