Информиран? Сигурно ли е?!?
Живеем в ерата на информационните технологии. Разполагаме с комфорта с един клик да разберем какво се случва на другият край на планетата, както и да се осведомим за последната почивка на съседа. Буквално сме заляти от информация в момента, в който си отворим очите сутрин. Но доколко сме истински осведомени? Наред с официалният поток от новини от основните медии, се прокрадват и такива, които нямат нищо общо с истината. Целта им е да дезинформират обществото, да всеят паника или да отклонят вниманието, като създадат скандал. Това са така наречените фалшиви новини.
Какво са фалшивите новини и защо трябва да внимаваме с тях
Фалшивите новини не са нищо ново, но интернет прави разпространението им много по-лесно. Преди интернет, хората се информираха предимно от телевизията, радиото и вестниците. Информационните агенции бяха малко, поради което всяка от тях се стремеше да е по-уважавана от другите и съответно по- предпочитана като източник на информация. С появата на интернет новините се преместиха онлайн. Изведнъж всеки започва да поства информация в социалните мрежи. С толкова много информация от всеки ъгъл е много по-лесно „да те преметнат“, особено когато статиите са направени така, че да изглеждат като от официален източник. За съжаление фалшивите новини вече не се свеждат само до статии. С помощта на изкуственият интелект и напредъкът на аудио-визуалната техника, се произвеждат видеа, като се използват образи на политици или популярни хора. Изкуственият интелект възпроизвежда гласовете им повече от успешно, което кара много хора да станат жертви на измамници. Ето защо е изключително важно за всеки от нас да знае какво е фалшива новина, да може да я различи и да знае как да спре разпространението и.
Фалшива новина имаме тогава, когато новината, статията или видеоматериалът имат за цел да дезинформират или заблудят. Обикновено използват „бомбастични“, „ексклузивни“ заглавия, жълтини. Целта им е да се клика на съответната статия или видео, тоест, да се генерира трафик. Отваряйки линкът, ще откриете, че съдържанието няма нищо общо със заглавието, но докато стигнете до този извод, ще сте минали през пет рекламни видеа, от което всъщност печелят въпросните производители на фалшиви новини. Други производители на фалшиви новини са т.нар. тролове. Те целят дезинформация предимно в полето на политиката. Манипулират нагласите. Произвеждат статии, с които целят политическото дискредитиране на един или друг политик, както и разпространение на пропаганда – проруска или прозападна. Нерядко създават фалшиви профили на политици, като целта им е отново дискредитация. Писачите в тролските сайтове печелят облаги под формата на парични възнаграждения или политическа протекция. Нарочно избягвам думата „автори“, защото те никога не излизат с имената си.
Друг вид разпространители на фалшиви новини са сайтове, които разпространяват псевдонаука. Често се случва да попаднете на статия за открито чудодейно лекарство, което ще ви спаси от оплешивяване. Докато пиете чайове или таблетки и в същото време се тъпчете с каквото ви душа иска, ще се отървете от наднормено тегло. Срещали сте и такива статии за открити лекове срещу рак, както и други лоши болести. Правят свободни интерпретации на действителни научни изследвания с преувеличени или неверни твърдения. Сами разбирате колко опасно е това. Целта им е ясна – генериране на трафик и споделяния, от което печелят. Вероятно си спомняте истерията по пиене на белина по време на пандемията.
Социалните мрежи изобилстват от сайтове с конспиративни теории. Ако с този вид сайтове и новините в тях се забавлявате – няма лошо, но ако приемате всичко написано в тях за чиста монета, тогава имате проблем. Тези сайтове и съдържанието в тях е опасно, тъй като се заиграва със страховете на хората. Настройват срещу раси, народности и етнически групи. Отхърлят експерти и авторитети. Опитват се да описват по прост начин сложната действителност.
Как да разпознаваме фалшивите новини
Ако вниманието ви бъде привлечено от сензационно заглавие, първото което трябва да направите е да проверите източникът. Кой е сайтът. Дали се позовава на други източници и кои. Кой е собственикът и дали в сайта изобилства от бобмастични заглавия.
Не се ограничавайте със заглавието. Запознайте се със съдържанието. Както стана ясно по-горе, връзката заглавие – съдържание при фалшивата новина няма нищо общо. Пример : „Едикоя си водеща на новините загуби най-милото си“. При прочитане на съдържанието излиза, че водещата не претакала правилно зелето си и на коледа нямало да яде сарми.
Проверете авторът, ако е посочен. Потърсете други материали от него. Ако не откривате, значи името е фалшиво. Ако няма посочен автор, новината е фалшива. Не се посочва автор, когато съответният сайт иска да избяга от отговорност.
Проверете какви източници са цитирани в новината. Коректният начин е, когато информираш и ако не си първоизточникът, да го посочиш. Това може да е осведомителна агенция или друга медия. За да сте сигурни, че новината или статията, която четете не е фалшива, проследете първоизточникът. Ако статията или новината фигурират при тях, значи всичко е наред – вие сте информирани. При фалшивите новини няма посочен източник или се посочва такъв, който при проверка, става ясно, че въпросната информация не фигурира.
Проверете датата на статитята или новината .Често в интернет пространството се въртят стари статии, които се използват в подходящ момент, като целта е отново дезинформация или всяване на паника.
Проверете дали новината или статията, която четете не е шега. Материалът може да е сатира.
Океанът от информация излиза, че не е безопасен, особено ако не знаеш как да плуваш в него.
От статия на „Свободна Европа от октомври 2022 г. става ясно, че според докладът на „Отворено общество“ от 2022 г.– „Индекс на медийната грамотност“, България е страната, която е сред най-уязвимите на фалшиви новини и дезинформация от 27-те страни членки на Европейският съюз. Неуязвима на фалшиви новини еФинландия, следвана от Норвегия, Дания и Естония. Тези държави имат най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията поради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората, посочват авторите на доклада.