Колко от Вас са чували, че преди сто години в България е имало ромски общини. Ромски кметове и старейшински съвет? А знаехте ли, че тези общини са се самофинансирали, за да решават належащите проблеми в квартала. А предполагали ли сте, че хората в тези общини са се самоорганизирали в различен тип организации със свой устав.
Тези интересни и много важни факти от близкото минало представи Орхан Тахир, като част от презентацията на негово изследване на тема „Централизиран контрол или местна демокрация: съдбата на ромските квартали в България”, както и исторически преглед на тема: „Образуване на ромските квартали в българските земи, форми на самоорганизация и представителство в ромската общност.
Интервю на Емилия Данчева с Орхан Тахир, на който му предстои да издаде книга, в която е проследена историята на ромските махали и генезисът на формирането им.
Каква беше целта на изследването?
Целта на изслеването беше да се предложи един балансиран модел на управление, при който да се постигне баланс между централното управленско ниво – правитеството, местната власт и сублокалното ниво, това са ромските квартали, с цел, чрез децентрализация на властта и прехвърляне, делегиране на правомощия от по-горното към по-ниското ниво да се потърси решаване на натрупаните порблеми в ромските квартали. Т.е целта е да се предложи един модел на децентрализация, който слиза до най-ниското ниво – квартал. Не само ромските квартали, а изобщо големите квартали, с натрупани инфраструкторни, образователни и всякакви проблеми.
Какво те впечатли по време на самото изследване? Какво беше изненада за теб?
Много неща ме впечатлиха. При прегледа на архивните документи открих много интересни факти, като например че през османския период е имало признати от османската власт ромски общини, които тогава са се наричали джамаати и всяка една етно-конфесионална общност е имала свои общини в рамките на градовете. Т.е имало е отделни български общини, турски, еврейски, ромски, арменски. Всеки един град е бил разделен според етносите, които го населяват. Всеки етнос е населявал определена част от градовете и с формирането на ромските махали става това прикпокриване на общината с махалата. Това е нещото, което най-силно ме впечатли и в изследването аз примвежам докунтални примери за това, че действително е имало форми на ромска самоорганизация, на ромско самоуправление. Тук мога да спомена най-старите, първите са родовите общини, професионалните сдружение – еснафите, също така вероизповедните общини. Имало е ромски мюсюлмански вероизповедни общини. Ромските християнски църкви, които възникват на един по-късен етап в някои градове като например в Лом, където те започват да събират средства за издигане на собствена протестантска църква.
През коя година?
Това е началото на двайсти век. Т.е ромите са започнали да се самоорганизират по етнически, по вероизповеден,по професионален и териториален принцип и османскат власт, а през първите години след освобождението и българската власт е признавала правото на ромите да си избират свои представители, които са се наричали мухтари (кметове) или черибашии – това са най-разпространените наименования.
С какви правомощия са били делегирани тези хора? Какво са имали право да правят? Да организират квартала? Да общуват с местната влас – т.е са трансимисята между местната власт, мнозинството и ромите?
На първо място тези водачи на ромските общини, като изобщо на всяка една община по това време, са били натоварени със събирането на някои данъци. На следващо място те са действали като поръчители за някой член жот махалата, например който взима заем или който свидетелства пред съда. Черибашията свидетелства, че този човек е почтен или свиделства, че този човек действително има еди какъв си имот в махалата, или че действително той е женен за еди коя си жена, т.е този човек е натоварен както с представителни функции, защото той представлява ромската община пред официалната власт, така той е натоварен и с административни функции, защото пред официалната власт той с печата си – те са имали печати, скрепява истинноста на определени факти, на определи твърдения, свързани с хора, които живеят в дадена махала. Той е бил като гарант. Например през османския период, ако някой от дадената махала извърши престъпление или се случи някакъв друг инцидент се вика този мухтар или черибашия, кйто фактически преговаря с официалната власт и от който се иска обяснение какво се случило в управляванета от него махала. Също така те са имали ограничена съдебна автономия, т.е те са можели да решават вътрешни спорове, да изслушват страните, да организират устни процеси.
Като мешеретата днес, така ли?
Да. Това е съществувало навремето във всяка махала. Те са изслушвали страните. Можели са да налагат някакви глоби, някакви порицания или награди. Можело е да има и физически наказания. Тези хора са се произнасяли са по-маловажни престъпления – кражби, обиди, които са възниквали в махалите. За углавните, за по- тежките престъпления като убийства, въпросът се е отнасял до кадията – до официалната власт. Първата инстанция е бил този мухтар или черибашия, който обаче е заседавал заедно със старейшински съвети. Имало е старейшини. По-възрастните, по-уважаваните хора, които са разглеждали въпроса и ако те не могат да го решат, тогава се отнася до официалната османска власт, но хората са прибягвали само в крае случай до нея.
Какъв е генезисът на формиране на ромските махали такива, каквите ги знаем сега? Кога започват да се отделят?
Интензивния процес на формиране на обособени ромски квартали започва през осемнайсти и деветнайсти век. До осемнайсти век моето изследване показва, че ромите са живеели предимно в смесени махали, заедно с другите етнически групи. До осемнайсти век разделението на махалите е на религиозна основна. Всички мюсюлмани живеят мюсюлманските махали. Всички християни – в християнски, без значение какви са по етнос. От осемнайсти век, с появата на балканското възраждане, с развитието на балканския национализъм – български, сръбски, гръцки национализъм, започва едно разделяне на махалите. Общностите се разделят. Например гърци и българи дълго време водят борба за овладяването на църквите. Накрая се отделят в самостоятелни общини. Те се припокриват с отделни квартали, т.е вече нямаме само християнски махали. Вече имаме етнически обособени – българска махала, гръцка, албанска. В тези етнически обособени махали ромите вече не са добре дошли. Ромите не са желани, което води до тяхното изтласкване към покрайнините на градовете. До този момент те са живеели в централните части на градовете. Т.е първия етап във формирането на обособени махали идва с развитието на национално-освободителните борби на Балканите, когато сърби, гърци и българи търсят национално обособяване. В този смисъл въпросът за формирането на ромските махали е свързан с въпроса за българското възраждане, защото едното е последтвие от другото. На един следващ етап, вече в началото на двайсти век, края на деветнайсти, в новата българска държава започва планираното и целенасочено изселване на роми . Окрупняване на ромските махали, при което се създават днешните големи махали. По принцип ромите не са се заселвали всички заедно в големите махали. Примерно, ромите мюсюлмани отделно са се заселвали. Християните отделно. После по субгрупов признак. Например калайджиите в една махала, цуцуманите в друга, влахичките в друга…Българските местни власти започват да събират различните групи роми на едно място за собственото си улеснение, защото те са били разпръснтати из града. С разширяването на градовете е трябвало да решат по някакъв начин този въпрос. Как са го решавали? Масово са ги принуждавали да се заселят върху места извън градовете, където вече започват да се формират нов тип махали – големитемахали. Такъв е генезиса на квартал „Нов път” във Видин, който се е наричал Бончова махала Такъв егенезиса на Столипиново в Пловдив, като и на квартал „Лозенец” в Стара Загора. Квартал „Изток” – Кюстендил. Това са изкуствено създадени квартали чрез принудително изселване на хора. Тези хора не са живеели там. Те са преселени в общински пустеещи места, които са се намирали по това време, в началото на двайсти век на два километра от града, като идеята е била те да бъдат изолирани в самостоятелни села. Така са ги и наричали тогава – циганското село, новото село..Така се е случило и в София. С разширяването на градовете през следващите десетилетия те се превръщат в квартал на града, защото града вече се е разширил и е стигнал до там. За това в България имаме най-големите ромски квартали. Никъде другаде в Европа няма толкова големи ромски квартали. Има, но те са по-малки. В Европа няма големи квартали. Те са само България, заради водената тогава политика от местните власти. Например в съседна Румъния местните власти не са допускали такава концентрация на роми. Гледали са да ги разпръскват сред румънското население, с цел да ги асимилират, да ги приобщят и т.н. Но в България, политическата линия е била такава. Смятали са че ще е по-лесно всички да ги заселят на едно място. По лесно ще ги контролират.
Какво според теб е решението? Ако си мислим, че живота се върти около историята и историята непрекъснато се повтаря. Ти вече си минал през историята. Проследил си я. Какво смяташ, че би могло да се случи към днешна дата, с оглед на историята. Какво ни готвят?
Трудно ми е дакажа какво ни готвят, но това, което аз наблюдавам силно напомня началото на двайсти век. Отново политици, държавници казват, че не могат да се справят с ромите. Отново се прибягва до радикални решения. Т.е имаме една повтаряемост. Това, което по тревожно за мен е, че изглежда ромите не си научават уроците от историята. Колелото се завърта и отново сме на същото положение. Каквото е имало е разрушено. Ккавото е постигнато е загубено и ние отново разсъждаваме върху въпроса с ромските квартала. Как да решаваме проблемите им. Това преди сто години е обсъждано на общински сесии, сега пак обсъждат същия въпрос. Ето това е парадоксалното.
Това означава ли, че този въпрос няма решене?
Не само. От центровете на градовете постепенно ромите биват изтласквани. Пространствената изолация, пространствената дистанция съответства на засилващото се отчуждение в междуетническите отношения. Психологическата дистанция. Т.е има връзка между пространствена и психологическа дистанция. Ромите не са желани, но в същото време самите роми не излизат с алтернативи за решаване на проблемите си. Това е много тревожно. По време на моите интервюта чух много хора да казват, че чакат държавата да им реши проблемите. Аз мисля, че с този начин на мислене няма да се стигне до никъде.
Ако навремето хората са имали самоорганизация и ако си мислим, че имаме родова памет какво ни пречи и сега да се самоорганизираме така, както сме го правили навремето?
Много важен момент. Навремето са съществували еснафски организации. Имало е занаятчийско съсловие от роми. То е било предимно градско. Това са били сравнително заможни хора, които са отделяли пари, за да съществуват тези ромски общини. Те са събирали пари и за заплащане на мухтаря и за каса. Имали са каса. Но те са имали занаяти. Все още ромските занаяти са били живи. С индустриализацията, с развитието на капиталистичиеските отношения, ромските занаяти западат, защото изделията, които ромите произвеждат вече не са конкурентни на пазара на труда. Това влошаване на икономическото положение води до влошаване на отношенията вътре в общността, вътре в махалата. Води до едно обедняване и до един друг тип процеси. А за родовата памет – аз също бях изненадан, че не се предава информацията в поколенията. Дядовците не смятат за нужно да разкажат на внуците си м ного важни неща. Спестяват им много важни неща. Мислят си, че ще ги предпазят или че това не е особено важно и не е нужно да се помни. За това новите поколения са абсолютно неинформирани и тази памет не се пази. Не се предава в поколенията. Това е един от най-големите пробеми, които аз виждам в ромската общност. Защото ако се предаваше, дори моето изследване щеше много лесно да протече. Аз трябваше да разпитвам най-старите хора и да се ровя в архиви, за да мога да изкарам тези факти.
През 1910 г. например, ромите от Видин приемат устав на египтянската народност, така се е наричала. Те са се наричали египтяни. Документ, в който пише, че те си избират общински мухтар и в този устав подробно се регламентират правата и задълженията, че има старейшински съвет, че се събират пари. Какви функции изпълнява тази община. 1910 г. не е толкова назад във времето. Ако сега отидете във Видин много трудно ще намерите човек в махалата, който да помни това, че през тази година те са си избирали мухтаря и са приели такъв устав. Тревожно е, че ромите нямат памет за близката си история, а какво остава за по-далечната.
На какви интересни документи се натъкна?
Те са много. Аз ще ги опиша в предстоящата книга, която ще се публикува и всеки, който е заинтересован ще може да се запознае. Нека хората да прочетат книгата.
Кога ще излезе книгата?
До края на годината ще бъде публикувана. Всеки който желае може да си я закупи. Тя ще бъде пусната за продажба. Поне такива са намерениеята ми, за да достигне до повече хора. В нея може да се прочете за историята на ромските махали. За възвожните алтернативи и за изводите, до които съм достиганал.