"Весел е циганския живот" е свързан с малко познатата история на ромската общност по време на Втората световна война.
Людмила Живкова - Балашикова - магистър "Кино и телевизонна режисура" – ЮЗУ. Кандидат докторант в БАН. Работи от седемнадесет години в областта на образованието, като подпомага кандидат-студенти и студенти от ромски произход в България.Та е първата жена от ромски произход, завършила режисура, която прави дебютен документален филм , осъществен с подкрапата на Национален филмов център.Първият проект на ромски режисьор "Весел е циганския живот" е свързан с малко познатата история на ромската общност по време на Втората световна война.
Весел ли е циганският живот?!
интервюто проведе Мая Стел.
Какво ще видят хората в този филм?
- Филмът "Весел е циганският живот" е документален. Хората ще видят историята на ромите в България, по време на Втората световна война, какво се е случило с тях и какво се е случило в Европа през това време.
По време на Втората световна война всеки втори циганин на територията на Европа е бил убиван - по различни начини. В България, освен че няма нито един пострадал, въпреки че нашата страна е съюзник на Германия, в крайна сметка може да се отчете единствено прираст на циганското население по тава време, за разлика от другите страни.
Доказано ли е това?
Изключително доказано, с преброяванията, които са направени преди и след войната. Реално погледнато в България има прираст на населението от цигански произход. Също така няма цигани в списъците за концлагерите, в Европа.
Къде, как и с кого е сниман филма?
Филмът е мой дебют, финансиран от Национален филмов център, за което искам да благодаря! Оператор е Светла Ганева - една от най-добрите в България. Филмът е сниман в Германия, в Хърватска и в България, за да може да се направи паралел, за това какво се е случвало навън и какво се е случвало тук.
Това е твоя дебют, не е ли голяма летвата, която постави пред себе си?
Реално аз осъзнах по време на снимки и по време на постпродукцията, колко голяма летва съм поставила пред себе си. При писането на сценария, не смятах, че ще е толкова сложно, но се оказа, че няма изследвания, не е работено по историята на ромите, по време на самата война. Общо взето във всички изследвания, темата за ромите е съвсем малко спомената. Няма исторически източници и се оказа, че трябва да ги търся и намирам. Това беше първото предизвикателство, второ бе да сформирам добър екип, третото бе свързано със снимачния период на филма и четвърто с постпродукцията. Самият филм е наситен с видео и фото материали от периода - от България и чужбина, за което също се изискваше огромен труд.
Имаш ли отговор за това, защо няма историченска памет за ромите през периода на Втората световна война?
Защото това не е интересна тема за историците. Специално за евреите има изключително много материали, но честно казано за ромите и аз не очаквах да няма. Оказа се, че наистина никой не се интересува от тази тема.
За кого е важен този филм?
Мисля, че филмът е важен за самата общност - нашата общност, ромската. Той е важен и за България.
Тези хора, които снимах, които са живели по това време, описани накратко – те са истински. Те представят думата "толерантност", която ние много обичаме да ползваме, те са верни на държавата. По време на Втората световна война самото общество е било цялостно, добро и са се застъпвали един за друг. Това трябва да научим сега. Това не трябва забравяме, за да не допускаме да се повтори. Виждането ми е, че пак сме в такива времена, като през 1934г. - преди войната, идват фашистките правителства , идват партии настроени с радикални мерки към малцинствата.
Можеш ли да определиш какво точно в ценностната система се е "пропукало"?
Аз не мисля, че се е "пропукало", просто не сме имали такава сложна ситуация, в която да се види как ще реагира българското общество с всички свои етноси, които живеят тук.
По това време, българското правителство реагира по много странен начин с циганите - мохамедани. В началото на войната циганите в голямата си част са мохамедани. От една страна Църквата започва да ги покръства масово. От друга страна армията мобилизира, тези които не са покръстени. От трета страна е тезата, че покрай евреите и ние сме спасени. На различни нива се вземат и предприемат действия, с които обаче никой не иска да се хвали, с това че е спасил най-слабия. Ние преди и сега за съжаление сме били и сме в края на социалното стъпало.
Считам, че трябва да се гордеем с това, че нашия народ, независимо кой - всеки един човек е спасил някой от нас. Ето това трябва да продължи и сега, но за да продължи, ние трябва да имаме памет. За съжаление именно тя липсва. Ето затова аз приех предизвикателството, в лично качество да изследвам и разследвам какво всъщност се е случило. И филмът всъщност е едно лично изследване за ромите в периода на Втората светона война.
Какви са историческите данни, на какви попадна и каква е твоята лична версия, за това ромите всъщност спасени ли са или случайно са "минали метър" покрай евреите?
Първо това трябва да изясним какво означава "спасение"! Спасението, според мен е да направиш нещо за някого, без да искаш отплата за това. Спасението на евреите се разглежда като обмислено действие на гражданското общество и държават като цяло. Но аз разглеждам спасението на ромите като опазване на най-слабите хора от смъртта, без да искаш отплата за това. Реално погледнато документ, за това кой ги е спасил няма. Въпреки факта, че по-лесно е било на българската държава в този момент е да ни предаде и да има бонус пред своя партньор.
Какво казват документите, защо ромите в България са останали живи?
От 1937 до 1939г. паралелно със Закона за защита на нацията се подготвя Закон против скитничеството на циганите, който е почти дословно цитиран от немски закони, където политиката по циганския въпрос започва да се готви от 1934г. и нашите държавници започват да следват тази политика. През 1937г. те готвят закон, според който ромите е трябвало да са вкарани в резвати, но този закон не се приема, защото е приет Закона за защита на нацията , който обхваща ромския въпрос. Започват масови съкращения на цигани - мохамедани наети на работа в държавните сектори, като земеделието, тютюноработниците - те нямат право да се пенсионират и някой спира този процес. Големият въпрос е кой?!
Кой е той?
Оставам отворен въпроса във филма. Нека всеки да прецени. Версиите са различни.
Ако тази история се повтори, какво според теб ще се случи с ромите в България, с оглед на политическата обстановка в страната ни? Как според ще реагира държавата и как нейните граждани?
Мисля, че ще реагират по същия начин...Поне, това е моята надежа. Но, за да се получи, трябва да имаме памет и гордост, и ние като общност и самата държава - България.
Готова ли си за критиката на кинокритиците?
Естествено! Готова съм за критика от всички. Това е моят личен филм, чувствах се длъжна да го направя.
А за поздравления, готова ли си?
Да, готова съм и за тях!