Болката е спътник на човека от първия му вик при раждането до последния дъх. Тя е неизбежна част от живота, но също така е и негов велик учител. Вдъхновен от универсалния характер на болката, създадох тази пластика като символ на човешката борба със страданието – лична, социална и духовна.
Форма и послание
Пластиката „Болка“ е концентриран израз на страданието. Сгърчената фигура изразява вътрешната борба, затварянето и интроспекцията, които често съпътстват болката. Формата е минималистична, за да остави повече пространство за емоционално преживяване. Липсата на детайли превръща фигурата в универсален символ, напомняйки, че болката не прави разлика между етноси, възрасти или култури.
Изработена от бронз, пластиката носи усещане за вечност. Бронзът символизира не само издръжливостта на човешкия дух, но и тежестта на страданието, която всеки от нас носи в някакъв момент от живота си.
Социален аспект: Ромската болка
„Болка“ има и подзаглавие – „Ромска болка“. Това е препратка към социалното страдание на ромската общност, отхвърляна и подценявана от мнозина. Болката на отхвърлените е не просто лична, но и колективна – тя бележи идентичността на цели поколения. В скулптурата липсват етнически маркери, за да подчертая универсалността на темата. Болката не е само за ромите – тя е за всички, които са били унижени, подценени или маргинализирани.
Болката като трансформация
От Буда, който изоставя удобството на двореца, до Исус, който приема кръста си, болката е път към духовно извисяване. Тя ни учи на дълбочина, смирение и състрадание. Вярвам, че хората, които са преминали през страдание, са способни на големи дела – те носят в себе си искрата на разбирането и милосърдието.
Заключение
Пластиката „Болка“ е мой опит да предам универсалността на страданието и неговата трансформираща сила. Тя е послание за всички, които се борят с болката, напомняйки им, че страданието не е край, а начало на по-дълбок път към себеосъзнаване и израстване.
Васко Василев
Ню Джърси
Ноември 22, 2024
/Преработено есе от Юни 20, 2022/
*Това преработено есе балансира между философски, лични и социални аспекти, като същевременно поддържа ясна връзка с пластиката.
“Pain” by Vasko Vassilev, 24 x 17 x 16 cm, bronze, 1993
