Шарен кон – едно пространство, в което ромите говорят

в първо лице, а вие се информирате забавлявайки се!

Запазена марка: Ромен

Запазена марка: Ромен

В театър „Ромен” местата са запълнени, а на касите се чака на опашка. Какво ли е усещането да си ром и да видиш стотиците очи вперени в теб с възхищение?!
Рубрика Ъндърграунда на душата
Редакция

Уникалният и  легендарен  театър «Ромен» е толкова популярен, сега, както е бил преди много време, когато театърът е основан.

Москвският музикално -  драматичен цигански театър "Ромен" ни радва с изявите си 85 години. В продължение на 40 години, артистичен директор е народният  артист на СССР, лауреат на държавна награда на СССР, лауреат на Руската федерация в областта на културата, професор, академик на Международната театрална академия Николай Алексеевич Сличенко .

През 1930 г. в средите на ромската интелигенция в Москва възниква идеята за създаване на цигански театър. В този период националните театрални групи работят усилено в Москва и Русия. Цигани се заселват в Русия в края на XVII - началото на XVIII век, тъй като именно по това време руската литература, музика и поезия са обагатени с образа на ромите и песните им. Изкуството на Русия, трудно бихме си го представили без тяхното присъствие.

На 24-ти януари, 1931г.е  официалното  откриване  на ромското студиото, а месец по-късно е първото представление в две части. Първата -  "Вчера и днес", преведено на ромски език и  втората част -  "Етнографско шоу." Режисьор на представлението е М. Голдблат, а композитор – С. Бугачевский. Той полага основите на "Romеn"  и  музикалната култура на бъдещето на театъра. Именно той е ръководил и организирал музикалната част на театъра в продължение на 37 години, създал е  музика за повече от 30 спектакъла.

 

На 16 декември Ромското студио показва първия си  музикално-драматичен спектакъл, който разказва за сложния преход към заседнал начин на живот на младите роми, които се борят да скъсат  с миналото си. След премиерата, студиото е преименувано на цигански театър "Ромен". Първият директор е Георгий Лебедев, а самодейците от ромското студио, се припознават вече като актьори.

Именно те са взели благородната мисия за образованието на своите хора, запазването на културата, националните традиции и запознаването им с хора от различни националности. Те са тези, които превръщат историята на ромския театър в династия от звезди.

Сред тях са  - В. Поляков,М. Скворцова, А. Андреева, А. Дулкевич, E. Янковски, A. Золотарева, Полякова,  М. Черкасова, Ляля Черная и др. По-късно към трупата се присъединяват  сестрите Александра и Олга Кононови, Н. Сличенко, В. Бизев и др., които се посвещават със семействата си на театъра. Те са изживели живота си  творчески, имали са ентусиазма да последват примера на по-старите майстори, и сега заслужено черпят от славата на миналото и настоящето на театър "Ромен".

 

Сред първите автори, които започват да пишат за младия  театър са: И. Ром- Лебедев – „Табор в пустинята”,  Д. Сверчков – „Фараоново племе”и др.  С течение на времето, броят на авторите се увеличава и се създават  драматургични  текстове, които се превръщат в ромска класика и се играят до днес.

Първите спектакли на театъра на оригиналните пиеси на ромските драматурзи са били на ромски език. След 1937 начело на "Ромен" застава М. Яншин, който увеличава репертоара на театъра с произведение на руска и чуждестранна класика. Пиесите се играят и на руски език, което значително разширява аудиторията на театъра.

Заложените принципи на театъра продължават и следващите директори. Под ръководството на проф.П.С. Саратовский , актьорите от „Ромен” са работили по време на Великата отечествена война четири години. Актьорите са били в мобилизираните точки и са играели в землянки.

В трудните години след войната „Ромен” се поема от Никола Сличенко - блестящат певец, брилянтен актьор, талантлив режисьор. Повече от 35 години, той уверено води театъра към успех и развива традицията на ромското изкуство. Той създава сценични образи, сред които са Лекс от „Четирима младоженци“, Ник в „Момичето от лагера“, Федор Протасов в „Живият труп“ и т. н. Те са символ за по-младото поколение на съдбата на ромите, тяхната национална самобитност и култура.

Днес, "Ромен" театъра на ромите по целия свят е пригателен център на ромската култура.  85 – годишният  театър е все още млад, той продължава да създава, разработва нови висоти, да одухотворява и да съхранява – традициите, езикът, знанието, светоусещането.

В театър „Ромен” местата са запълнени, а на касите се чака на опашка. Какво ли е усещането да си ром и да видиш стотиците очи вперени в теб с възхищение?!