На днешния ден 16.06., преди 96г. в гр. Левски е роден Георги Парцалев – неповторимият
Георги Парцалев е най-големия самороден талант в българското кино и театър. Той не е завършил ВИТИЗ (НАТФИЗ),
нито актьорска школа, но е любимец на поколения и след смъртта му.
И въпреки, че залите са препълнени на всяко негово представление, той не притежава нито една театрална награда.
Има една филмова, получена в чужбина за главна мъжка роля във филма „Сиромашко лято“.
Пpичината за това отношение към Парцалев е, че той не прикрива хомосексуалността си, а властта вижда в това заплаха.
През юли 1964 г. “наpодната влаcт” оpганизиpа в София пpи зaкpити вpати пpоцеc cpещy 26 дyши. Те са обвинени, че поддъpжат
“извpатени xомоcеĸcyални вpъзки” c чyждĸнци и cа повишили венерическите
зoболявания. Парцалев е един от обвиняемите, които са били хора от интелектуалния елит, така и съвсем обикновени безработни, работници и семейни, на възраст от 19 до 55г.
В защита пред съда литературния критик Атанас Свиленов, който също е бил подсъдим казва, че „Това проклето съсловие и племе е дало
на човечеството Микеланджело, Оскар Уайлд, Чайковски и пр.“
Той цитира Максим Горки, който казва в една от новелите си, че това е естествено чувство и не може да бъде преследвано.
В крайна сметка нещата се смекчават и след 10 ноември 1989г. ,главния следовател по делото признава, че то е контролирано
от „най-горе“ и е оказван натиск за сурови присъди.
През 1968г. хомосексуалните актове са декриминализирани,
но властта продължава да е с „особено мнение“ за тях.
През 1969г. същата тази власт удостоява Георги Парцалев със званието „Заслужил артист“, но едва ли това е компенсирало униженията,
които той е претърпял през целия си съзнателен живот.
По този повод е известен един прословут разговор, до степен на анекдот между Парцалев и Калоянчев.
Веднъж в пристъп на самокритичност „Народния артист“ Георги Калоянчев
се обръща към Георги Парцалев:
-Ядем народни пари, Пацо!
-А, Кала, моите са заслужени – отговаря „Заслужилия артист“.
На снимачната площадка " С деца на море".
Обожава книгите и има голяма библиотека, с която се мести от квартира на квартира. Така и не си купува собствен дом, както и кола.
Колекционира старинни икони, част от тях са разграбени след смъртта му.
Обожава скъпа козметика, сатенени пижами и бродирани чаршафи,с които застила любимия си бароков креват с китайски декорации.
На специални грижи се радва боксерът му Вог.
Парцалев го взима със себе си в ресторантите и задължително му поръчва свинска пържола. Умира само месец преди падането на режима на Живков.
Комунистите забраняват масово поклонение от страх да няма опозиционни демонстрации, но въпреки това да се простят с Парцалев идват хора от цялата страна.
Докато учи в плевенската мъжка гимназия, се запалва по киното. Често гледа по два филма един след друг.
Когато има пари, плаща за две места – на едното сяда той, на другото слага шапката си.
Родителите му не искат да чуят, че ще става артист. Семейното решение е – ще учи за лекар.
И Георги учи. 9 септември 1944 г. го заварва записан в Медицинския факултет в София.
Докато е студент, го викат при болни и той доста артистично ги „лекува“,
като накапва от одеколона си в чаша вода, която болният изпива.
Призлява му по време на аутопсия…Накрая го изключват от факултета.
С родителите си в Рилския манастир.
Латинка Петрова често влиза в ролята на личен шофьор на Парцалев. Веднъж двамата пътуват за участие, заради криволичещ пред тях велосипедист колата се озовава в разорана нива.
Жив съм, Лоте, оповестява Парцалев. Жив си, ама изпуснахме концерта, отвръща шофьорката и излиза на пътя да търси помощ.
Спира камион с роми в каросерията. Латинка им казва:
„Искате ли да видите Парцалев, ето го там, в нивата
.“ С викове „дей го бат Пацо!“ ромите хукват към колата и я изнасят до шосето на ръце.
Така актьорите стигат навреме за участието си. Хората го обожаваха, а такава любов не се купува.
За винаги отвореното към света сърце на артиста свидетелства
и познанството му с актьора, поет,писател и прочут
с имитациите на Парцалев – Звезделин Минков, който споделя:
„Най-добрите актьора в света са естествените актьори.
Не ти ли се развълнува душата отвътре,
няма как да развълнуваш публиката.
Той като излизаше, казваше, че е много сериозно нещо хуморът.
Трябва да си абсолютно сериозен с мисълта,
че си ангажиран да разсмееш хората.
Защото смехът е нещо много трудно достижимо.“
С любимото си куче Вог.