Ние, ромите, имаме култура на хиляда години.
Въпросът е как да разкажем за това, как да преподаваме собствената си история. Не някой друг, а ние самите.
Интервю на Стоян Чапразов с Ян Ханкок
Ян Ханкок е от ромски произход, роден е в Лондон през 1942 г. През 1971 г. завършва Лондонския университет с докторска степен по лингвистика на Факултета по ориенталски и африкански науки. Година по-късно започва работа като преподавател в Тексаския университет, САЩ, където през 1984 г. става професор. Ханкок е автор на множество статии и книги на теми, свързани с ромския език и култура.
Ханкок е избран за представител на ромската общност в Организацията на Обединените нации, а осем години по-късно е назначен от Бил Клинтън за представител на ромите в Американския съвет в памет на Холокоста. Основател е на Центъра за Ромски архиви и документи към Тексаския Университет, където е събрал текстове и артефакти за и от роми. Преподава „Ромски език и култура“. Има пет деца.
Какво ви доведе в САЩ?
Живея в САЩ вече 44 години. Повече от половината ми живот премина тук. Дойдох най-вече, защото ми предложиха работа, а академични позиции за моята специалност се намират доста трудно.
Различен ли е животът ви като ром в САЩ в сравнение с този във Великобритания – претопихте ли се в т. нар. американско гърне?
За такъв като мен – произхождам от смесено („английско-унгарско”) ромско семейство – животът в Тексас, в общество, доминирано от калдераши, изискваше пренастройване. Тяхното разбиране за “макхердипе”(традиционен ромски закон) е много по-стриктно от това на моето семейство. Освен това в разговор с тях много теми се избягват като “неподходящи”. Взаимотношенията между мъжете и жените са също по-контролирани. Но, разбира се, много от нещата са същите. Всъщност повече усилия трябваше да полагам, за да се приспособя към колегите си в университета. Понякога това беше много трудно. И продължава да бъде, 45 години по-късно. Освен това повечето американци нямат идея какво представляват ромите, а ако знаят нещо, то е главно от холивудските екрани, което често ме кара да обяснявам и коригирам възгледите за нас. Но бих казал, че до голяма степен съм се претопил в американското гърне, особено в тексаския му вариант, тъй като се ожених за американка от Тексас, която не е ромка.
В САЩ расизмът и дискриминацията спрямо ромите не са така повсеместни и видими, както в Европа. Кое е различното тук, американците по-отворени ли са от европейците към различния?
Нека не забравяме, че в САЩ живеят хора от цял свят. Ромите тук представляват просто една от многото народности. Много е лесно да станеш невидим, като се престориш на друг: испаноговорящ, арабин, грък или индианец. Както може би знаете, още от малки нас ни възпитават да не афишираме ромската си идентичност. А ромите са първите цветнокожи, дошли на многобройни групи в Европа. Така че контрастът между бели и не-бели е много по-ясен и по-труден за скриване.
Цялото интервю ТУК