Предлагам това да бъде повече разговор, отколкото интервю. Да дръпнем завесите и да поговорим открито и човешки за поведението и начина на участие на ромите в културното пространство и шоусредите. Предлагам да го напривим в първо лице, единствено число с Наталия Цекова. Тя е завършила "Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, в класа на проф. Здравко Митков, има магистърска степен по "Публича реч".
Преди време прочетох статия за чернонокожата актриса Сисъли Тайсън, която още през 60-те години отказва да играе роли на наркозависими, проституки или прислужници, тъй като ги намира за унизителни за чернокожите жени. Замислих се, затова как в България дори не смеем да си помислим, че може да имаме такъв пример от ромски произход, дори и в 21в.
Как подхождаш, когато избираш ролите си?
За мен е важно да избирам роли, които носят достойнство и такива, които могат да ме развият. Роли, които стоят по любопитен начин в сюжета.
Каква е йерархията в решението за „да“ или „не“ между: изява, слава, пари, къде между тях стои достойнството, когато професията ти изисква публичост и превъплащение в друг образ?
За съжаление към мен не валят предложения и откакто публично заявих ромския си произход не са спирали да ме занимават с това, че аз мога да изиграя само този образ, което само по себе си не е проблем. Приех роля в последният сезон на „Откраднат живот“, където играех мед. сестра от ромски произход. Сценаристите дадоха на този образ много достойнство и затова приех да играя. Та, не чета всяка седмица нов сценарий, но въпреки това имам колеги – актьори, които твърдят, че съм добре, защото все пак имам някакви предложения, за разлика от тях, които работят като бармани и сервитьори. Те обаче не са на мое място, за да разберат колко е обидно да не може, да се прогледне извън ромската тема. Аз съм професионална актриса, подготвена съм и за световна драматургия, световна класика и изведнъж се стига до вариант, в който ти може да си само чистачката в училището или жена – маргинал, която ражда много деца. Счита се за нормално, че точно аз като актриса от ромски произход да играя това, което според мен е огромна заблуда.
Често те представят като първата дипломирана актриса от ромски произход, дали наистина е така, е спорно, както казваш, ти си първата, която не го крие. Но със сигурност си тази, която отказва роли, които затвърждават стерeотипите за ромската жена и ромския етнос. Би ли разказала повече за предложенията, които си получила и мотивите за отказа, поради тази причина? И за реакциите на продуцентите ни разкажи!
Аз като една „чернокожа“ актриса в България, всъщност много аргументирано отказах тези роли на продуцентите, които имаха своите кисели физиономии. Те ме убеждаваха, че не биха представили ромите толкова негативно, но как да им повярвам, след като е написано по този начин?! Дълги бяха разговорите, казваха, че не това мислят за ромите, да но сценарият описва семейство маргинали, които раждат и продават бебета. Опитвах се да кажа на българските филмовите продуценти, че са в грешка с темата за ромите, защото се прекали с преекспонирането на ромския образ в БГ филмите, в които ние сме само маргинали, само оркестъра от циганската сватба, само бедните и само глупавите. Според мен и драгият зрител се е изморил от това, ромите да бъдат описвани и представяни по този начин. Предложих им вариант, в който да излязат извън рамките, клишетата и представите им за това какво е ромската общност в България. Странно е, когато тези продуценти са абсолютно сигурни, че познават много добре етноса, само защото са влизали два пъти в ромска махала. Едната продуцентка ми беше казала, че е гледала филма „My gypsy road“ – това е документален филм, който я впечатлил. Заснет е баща ми, който разказва как е платил първият ми семестър в НАТФИЗ, възхитила се е. Попитах я, защо не е променила сценария за своя филм, след като толкова се е впечатлила от тази история – истинска история?! Хората искат да гледат реални истории, които да ги вдъхновяват. Даже й предложих да отидем до кв. „Факултета“ и да „купим деца“! Да видим, колко ромски родители ще си продадат децата срещу някаква сума – няма такава сума, за която да си продадат детето! Тук има друго, което ме притеснява. Да не забравяме, че тези филми са финансирани от Национален филмов център. Замислих се, кои са тези хора, които решават, че такъв тип сюжет и сценарий си заслужава финансиране. Както и да говорим, тези хора подкрепят и затвърждават стереотипи. Това е истината. Щом решаваш, че има нужда от пореден такъв филм, означава че подкрепяш една политика, която не работи добре, въобще за българските граждани.
Нека споменем за филма „С лице надолу“, който бе съвместна продукция на България, Франция и Белгия. Та, тогава, ромите се бяхме активизирали да помогнем и съдействахме за кастингите, за да се случи този филм, за да се видим най-после с истинските си лица по екраните. Цели два пъти се обиколи България, също и Македония в търсене на роми за филма, видите ли! Отказите им бяха потресаващи – едни бяха прекалено образовани, други твърде красиви, а за професионалисти не искаха да чуят. Сюжетът на филма отново прати ромите в мизерията и в крайна сметка, какво се случи, излъгани ли бяхме?
За пореден път се получи разминаване между, продуцент, режисьор и сценарист, защото проблемът, който искат да представят не е анализиран. Ние бяхме много отдадени и честни в желанието си да сътворим нещо хубаво и да има изкуство в цялата работа, но режисьорът не разви така филма. От художествена гледка точка, този филм е слаб като продукт. Слаб сценарий, слаба игра.
Ще те върна отново към Сисъли Тайсън, нейната кариера е в спад години наред, именно защото отказва роли в ущърб на чернокожото население, в този смисъл, каква е цената на отказа в психологически аспект и в чисто финансов такъв, при теб?
Сигурно толкова тежка, колкото и при Сисъли Тайсън. Като актриса, която иска да практикува професията си аз имам нужда да играя, да снимам. Обичам да правя това, но не мога да го направя на всяка цена. Така че и аз имам своето падение от избора си, защото вместо да запълня един месец в активна актьорска работа, аз я отказвам, а тук плачат, за да имат работа.Чисто финансово също е много неприятно. Отказах две роли, които биха ми донесли доста прилични хонорари.
Колко струва „добрият пример“, който даваш, как го измерваш в бъдеще време, в личен и обществен план? Като дала или като взела се виждаш в бъдеще от избора си?
Не мога да бъда категорична, но се надявам да бъда като взела от избора, който съм направила. Съвестта ми е чиста, колкото и да не е приятно, че съм отказала финанси, спокойна съм, защото не съм нарушила принципите си. Надявам се да съм взела, чрез отказите, които направих за тези роли и това да покаже в бъдеще положителни резултати. По-важно е дали продуцентите, с които изговорих проблема са разбрали, тъй като аз много аргументирано отказах тези роли. Не мога да приема, че ромите са непременно маргинали, непременно раждат много деца, непременно ги продават в Гърция, непременно пращат децата си да крадат, не мога да приема, че това сме ние.
Как се чувстваш, когато направиш този принципен избор и откажеш подобна роля, но някой друг ром се съгласи да изиграе негативния образ? Ще те помоля да започнеш с първата ти мисъл, след като разбереш, че се е случило!
Чувствам се предадена. Обидно ми е! Мисля си, че чрез отказа бойкотирам една система и нейните хора и е обидно, когато някой след мен приеме ролята. В такива случаи не мога да приема, каквито и да е аргументи.
Сега да разгърнем този проблем сред публичните личности от ромски произход в шоусредите. Далеч съм от мисълта да сравнявам изяви и творчество, но една Роксана, например, наградена от някого, при това на събитие спонсорирано от Министерство на културата, закичена с прозвището „Кралица“ на ромската музика, обявява в национален ефир, че тя е циганка и това ромка не е нейно. Кой и как да обясни на Роксана, че подобно изказване е да си го кажем директно – нелепо, невежо и недопустимо?
В България най-известните хора от ромски произход са музикантите и певците, в което няма нищо лошо, защото знаем, че те са изключително талантливи. Огромният проблем е, когато тези хора са представяни като лицата на ромската интелигенция или като хора, които са компетентни по теми свързани с ромите, а те реално нямат тази експертност. В този смисъл, Роксана е изключително неподготвена. Когато става въпрос за насоки и поглед към ромска проблематика, трябва да говорят хора, които цял живот са се занимавали и изследвали тази тема. Те имат отношението и дълбочината към това, в това число и експерти, които не са роми. Аз също бих била толкова невежа като нея, ако някой не ми бе разяснил, че думата циганин не съществува в ромския език, който аз говоря, не се бях замисляла за това. Роксана до известна степен е много удобна за медиите, в смисъл, че тя не разбира много, но пее добре. Но това не е достатъчно и тя не може и не трябва да бъде представителна извадка на ромите в България.
Откъде трябва да се тръгне, за да стъпим на една площ с всички роми, които са в сферата на изкуството и шоубизнеса, и да започнем да говорим на един език, за това например, че е грозно ромските изпълнители да пеят химна „Джелем, джелем“, срещу символично заплащане по кръчмите на почерпили се клиенти. Това стои като неосъзнатост от тяхна страна, те не мислят, че това е проблем, засягащ достойнство и култура с друга естетика. Какво искаш да им кажеш?
Ами може би, ако аз и ти не спираме да говорим, за това колко е тъпо да се пее „Джелем, джелем“ за щяло и нещяло и да бъде песничка от рода на :Зайченцето бяло“, ако постоянно го пропагандираме с теб, може и да влезе на някого в главата, за да има самоуважение. Най-важно е какво оставяш след себе си. И тук не говоря за материални блага. Затова трябва да се говори пред децата ни, защо и как да ценим химна си, знамето, мнението – нашето. Тогава може би ще се променят нещата.
Искам да им кажа да имат по-критично мислене. Да спрат да се съобразяват със стереотипните представи за нас. Толкова сме свикнали някой да решава какво сме ние, как трябва да изглеждаме или как мислим, Всички сме били убеждавани дори, как ние сме цигани и това ром е претенция, как няма нищо романтично в това да сме роми, как те били свикнали да ни наричат цигани и това насаждане, как трябва да бъде, а не как искаме, води до свикване и съгласие. Мисля, че това е и причината ромите да нямат гражданска активност и да не изразяват позиция. Така че, това искам да им кажа, да имат по-критично мислене. Трябва да се научим на това. Когато, например кметът на Кюстендил казва, че ще има референдум, но ромите от квартала няма да участват, тогава всички там трябва да станат, да му кажат, че няма шанс да ги търси само за избори, защото този референдум определя начина, по който всеки един в този град живее. Не можем да бъдем разменна монета и това трябва да се спре
Как наистина да убедим обществото, че несправедливо окачесвява всички роми като „негодни“, като при нас наистина има силно изявен дефицит от познаване и още по-важното – опазване на ромската култура и история. Нашите младежи вече са в университетите, вече не можем да говорим и да папагалстваме колко са неграмотни и необразовани ромите, вече не е така. Но какво от това, когато те предпочитат „За крадец не ставаш сине“, и дори не знаят, че това всъщност е хубава ромска песен, изпълнена в оригинал от Шабан Байрамович, чийто текст няма нищо общо с простотиите „изпяти“, т.е. изграчени от Слави Трифонов и бенд. Защо не реагираме, когато посягат и опошляват нашето творчество?
Не реагираме, защото имаме комплекс за малоценност, който е много сериозно вкоренен в нас. Защото нямаме самочувствието на хора, които създават качествена, хубава, ромска култура. Самочувствие, че нашата общност може да е успяваща. И тези млади и интелигентни хора, също живеят с този комплекс, защото са посочвани като изключения, постоянно са подложени в обяснителен режим. Аз съм обидена от такова поведение и съм си забранила да давам обяснения на хора, които искат да анализирам собствените им стереотипи. Трябва да мислим, за това как да живеем заедно по-добре. Комплексът за малоценност и липсата на активно гражданско общество съсипват ромската общност.
Отдавна харесвам един фотос, който украсяваше корицата ти във Фейсбук – само надпис „Любовта.“ и сега ми се е паднало да те попитам, има ли нещо след точката или преди нея?
Да, много ми харесва този надпис, защото всяко изречение може да завършва така. „Любовта.“, носи завършеност и цялост. Това имах предвид с тази корица – любовта, като нещо най-важно. Любовта като прошка, любовта като живот – вселенски. А в личен план аз съм, това което ти позаваш и вероятно ще продължи да е така. За мен по-важна е точно вселенската любов, тази която може да прощава и да събира! Любовта, след която няма нищо друго освен точка.
Днес е премиерата на новия моноспектакъл на Наталия Цекова „Вкусът на живота“ 01.03.22г. от 19,30ч. в Сити Марк – арт център за изкуство“, гр. София.
На 05.03.22г. във Велико Търново от 19.00ч. , в „Залата“
и 11.03.22г. от 19.00ч. в Кюстендил, в читалище „Братство“.
Интервюто проведе Мая Стел.