Случвало ли ви се е да гледате един и същи филм десетки пъти? Но от тези филми, които не са кавъри на стари, в които сте били влюбени и очаквате от новата версия нещо ново, изненадващо и в крайна сметка с нов резултат или въобще някакъв резултат, а тези, които спокойно могат да минат в графата „китайско мъчение“. Хем гледаш, хем знаеш какво ще видиш в следващия момент. И всичко това, придружено от позиви за повръщане, които с мъка подтискаш. Егати филма! Та, от този вид филми е и сагата с ромските гета, който гледам с отвращение всяка година, в която има избори.
Да си ром в България е лесно само около избори. Тогава, в този скъпоценен момент си гарантираш съществуването в следващите четири години. И то какво съществуване?!?! За цената пък, да не говорим – интеграция във фургон, струващ милиарди и една декада време.
С течение на годините тази история преминава през няколко жанра, с повтарящи се основно два – драма и хорър. Аха! И екшън, разбира се. Така може да се опише и самия ромски живот, нямащ нищо общо със сладникавия имидж от миналото, стил „Джипси лайф“, в представите на много от тези, дето идея си нямат за какво иде реч. Аз имам представа и знам. Тези, около мен също знаят, защото са от хората, които през всичките тези години опитваха да посочат „нарастващия проблем“, знаейки, че хората не могат да сложат живота си на пауза. Знаейки, че ромския живот тече бързо и забавения каданс е непознато понятие в ежедневието на рома, който няма време да живее. През последните 15 години проблема беше кристално ясно дефиниран. Предложения за решение му бяха отправени, чрез Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, приета на 22.09.1999, подкрепена от тогавашното правителство на Иван Костов, което бе в сами края на своя мандат. Програмата е приета без план за действие, който бива приет в последствие три години по-късно, отново по инициатива на ромски организации. Целта, заложена в плана за действие към Рамковата програма за 2003-2004 г., относно жилищните политики за роми, е една – „Подобряване на жилищните условия на ромското население”.
През 2005 г. се сложи началото на блокбастъра Десетилетие на ромското включване. Драматичния актьор Симеон Сакскобурготски приема национален план за действие, в който според точка 1.3.2 се посочва, че “до 2012 г. държавната администрация трябва да достигне до решаване на проблемите със собствеността върху земята и незаконното строителство. Пак през същата година цялото административно войнство на местно ниво се нагърбва със задачата да определят нови терени за жилищно строителство, изготвяне на кадастрални карти, в това число и използване на налични кадастрални планове, планове за земеразделяне и изработване на поробни устройствени планове за тях и изграждане на техническа и социална инфраструктура, като подготовка за жилищно строителство.”
И се започва….Усвояване на средства по различни европейски програми, за прилагане на екшън плановете към екшъна, който всъщност не е екшън, а бледо подобие на сапунен сериал, с участието на треторазярдни актьори, които се опитват да се докарат професионалисти. Като се почне от министър-председателите в този период и се стигне до кметовете, които оправдават некадърността си с нежеланието на съгражданите си да приемат факта, че и ромите трябва да са “законни” в този живот. А иначе си говорим за интеграция. В периода 1999 – 2004 г. се отчитат три проекта, в които в три ромски квартала се строят жилища. В квартал „Христо Ботев” – София са усвоени 6 милиона долара. Построени са 11 блока, в които са настанени 114 ромски семейства. Средствата са от Банка за развитие към Съвета на Европа. Кмет по това време е Стефан Софиянски. В Шекер Махала – Пловдив, през 2001 г. са изградени 40 от 72 еднофамилни къщички. Тук е необходимо да се направи уточнението, че преди осъществяването на този проект, на местната власт е било обърнато внимание от страна на НПО сектора, че заради голямата квадратура на жилищата, изискуемия наем от общината ще е непосилен за безработните хора, които ще го обитават. В интерес на истината така и става. Социално- слабите граждани на Шекера се превръщат в длъжници на общината- благодетел, а медиите с кеф тръбят как, видите ли, тез цигани – готованци, при къщи на готово, барем наема си не плащат.
По отношение на регулацията, такава се извършва на терени в квартал „Изток” в Пазарджик и биват изградени 11 еднофамилни къщи. Като съфинансиране, Община Пазарджик инвестира 200 хил. лева. Регулацията е извършена само на мястото, което е предвидено за строеж. Останалата част – познайте. На мен не ми трябва да гадая, за да стигна до простия извод, че години наред от незаконното строителство в ромските квартали се ояждат и са се ояли доста „администратори” от местната власт. Корупционните схеми край нямат. Нима държавата не е наясно с това?
Това е свършената работа за това десетилетие по отношение на жилищната политика.
Резултатът от сапунката са подписите и щедрите обещания на пет правителства. Практиката да се отчитат едни и същи проектни резултати не може да не бъде забелязана от хората, които следят проблема. Няма как да отчетеш нещо, когато не си свършил нищо. Една декада време. През това време очите ми станаха свидетел на много драматични моменти. Класика в този жанр. Багери, ревящи жени, треперещи от безсилие мъже и пищящи деца. Интеграция! Фургонна и полянна.
През 2011г. малко преди трагичните катунишки събития, които за малко не докараха страната до гражданска война, група роми направиха протест на една международна среща в хотел „Шератон”, с участието на Ласло Андор – европейски комисар и Цветан Цветанов, знаете го. Повода – да си поговорят, че и да се похвалят каква хубава работа, видите ли, били свършили по отношение на интеграционния процес. Е, как да не му кипне кръвта на всеки здравомислещ човек? Тази група хора излезе с призив „Европа – спри финансирането на ромското изключване” . Виждайки на къде отиват нещата – от зле на по- зле, същите тези хора – роми, призоваха да се спре финансирането за ромска интеграция. Това финансиране от европейски програми, което и до ден днешен не стана ясно къде потъна и заради което положението на ромите се отежни и тотално ги изключи от онези, към които трябваше да бъдат включени. Блокчетата и къщите биват развявани като знаме на интеграцията. Последващите действия са ни до болка известни и по сталинистки им намериха колая. Ще мина през тях на галоп. Меден рудник – Бургас. Максуда – Варна. Лозенец – Стара Загора. Баталова воденица – София. Асанова махала – София. Кремиковци – общ. Гърмен. Баталова воденица бе спасено благодарение на намесата на Страсбург. Живеещите там потърсиха правата си, поради което съдът по правата на човека отсъди в полза на ищците и държавата заплати обещетение на тези, чиито домове бяха съборени. По отношение на Гърмен, отново от съда по правата на човека, българското правителство бе сръгано в ребрата заради факта, че са предприети мерки по събаряне без преди това да се намери алтернатива за хората, които ще останат без жилище. Жителите на софийската Асанова махала, след събарянето на домовете им обитаваха фургони повече от 10 години. Едва през 2013 г. бяха настанени в общински жилища. Сега на мушката са големите ромски квартали. Филмът край няма….
ЕМИЛИЯ ДАНЧЕВА